❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
Ден 7, 6 май 2022 г., петък
Събуждам се късно, в 6:44. Денят ми започва със съобщения, гласящи “Много си сладичка!” и “Чакам да чета история 😁”. Жестоко!
Слизам да пия кафе и да пуша цигара пред хотела. Няма къде да се седне, затова ползвам Кроули за масичка и стърча до него. Будя изумени погледи у преминаващите, бързащи за работа хора. По израженията им съдя, че най-вероятно си мислят, че аз карам това добиче. Оглеждам се във витрината отсреща и установявам, че двамата стоим много добре заедно. Ососбено аз. До него изглеждам една фина и слаба…
На закуска темата за разговор отново е Ирак. Дори Симона, която снощи извади повече аргументи против, отколкото изобщо съществуват, вече е яко навита. Даже е направила индивидуално проучване на ситуацията. Харесва ми, много ми харесва посоката на мислене!
Сядам да си направя едно мандръсане на масажиращия стол в стаята, за да раздвижа кръвта. Последна мярка за превенция на заспиването, след двете кафета и чаят. На излизане от стаята се връщам, за да направя едно контролно оглеждане, че да не стане като в оная песен “знаят ли ваще, че одиш без гаще”.
Тръгваме късно. Нещо ни е налегнало едно спокойствие, което е доста приятно. Вярно, че най-вероятно и днес няма да изпълним плана, но нали знаем, че плановете са за слабаците. Все пак си имаме лист “За другия път”, така че важното е да сме живи и здрави. И да ни е хубаво на душите.
Времето уж е слънчево, но с излизането от града ни подхваща як вятър и става мега студено. Ей, как не се надуха тая една седмица, деба вятъра, деба!
Спираме в градче, в което има магазин от верига за ментаджийска парфюмерия, която много ни похвалиха. Накупуваме си шанаджийски парфюми на богато за без пари. Вече ще миришем хубаво и ще сме чок-чок шармантни.
Пътуваме. Вятърът продължава да ни брули.
На едно спиране Валил бива налазен от поредната бензин-мадам. Връзката им не трае дълго.
Още пътуваме. Скапаният вятър става все по-силен. Моторите едва се задържат да не изхвръкнат от шосето. Ние сме вкочанени.
Навлизаме на територията на Фригийската долина. И тук вече няма думи, които да опишат изживяването. Е, има, и то много съдържателни и красноречиви, но не вършат особена работа за пътепис. Ето все пак няколко от тях: уау, еееее, глей, баси, ехаааа, яко, много яко, баси якото, човеееек, виж това, виж онова, лелееее…
Наоколо е някаква бруталия! Накъдето и да се обърнеш, виждаш безобразно интересни скали, а в тях – останки от фригийската цивилизация. Ама останки… цели ж.к.-та! Не! Казах вече, че няма думи, затова спирам да изнасилвам положението с празни приказки.
Преди да направим снимкова разходка из това необятно и невероятно място, ще нахвърлям извадка от търсенето си в гугъл за Фригийското царство. Аз самата съм тотално неграмотна по темата. Ама толкова неграмотна, че днес научих, че цар Мидас, когото винаги съм смятала за древногръцки персонаж, е фригийски цар, при това най-известният. Та, в случай че има още някой неграмотник като мен, може да му бъде интересно да се обогати поне малко. Ето няколко линка с гугълщини: Фригия – https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F; Фригите – https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8; цар Мидас – https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%81
А ето и снимки от основните забележителности, които посетихме:
Gerdekkaya Anıtı
Doğanlı kale
YAZILI KAYA (Midas City)
Avdalaz Kalesi
Yunus Emre Tekkesi
Я и малко снимки на мотори, така и така в днешния пътепис ще има повече снимки, отколкото думи:
Упс! Последното май не е мотор 🤭
Прекарахме сигурно 5 часа из Фригийската долина и видяхме една съвсем миниатюрна частица от нея. Но това ни беше достатъчно, за да се влюбим безвъзвратно! Какви Кападокии, какви Памуккалета, какви Истанбули и Анталии? Хора, Турция е много повече от комерса. Истинската Турция е Фригия, истинската Турция е Лидия, истинската Турция са всичките онези места, в които не се гмеца паплач за олинкузива, от които няма милиарди селфита в мрежата и в които тупти истинското ѝ сърце, а не туристическото бутафорно подобие на такова. Боже! Вземете идете в истинската Турция и светът за вас вече няма да е същият!
Излизаме от вселената на Фригийското царство и се заемаме да пропътуваме едни 150 километра до мястото за нощувка. Шибаният вятър вече не духа, ами шиба! Затова го наричам шибан, не само защото е шибаняк. Така удря и бие, все едно сме откраднали овчица за Симонка, обаче 20-ина вакли чобани са ни хванали и ни пердашат за наказание. Ужасно е! Ужасно! И такъв студ, баси, такъв студ… Единственото ми подобно премръзване на мотор беше през януари миналата година, на Юндола, когато всичко наоколо беше в сняг. Кошмар! Обличаме всичко, което можем, и пак сме на кокал. Адово е!
Едва на десет километра преди хотела вятърът утихва. Настаняваме се в интересен еко комплекс. В бунгала. С гледка към залеза. За мое съжаление самият залез не е нещо особено. А така ми се искаше последната ми вечер в Турция да е коронясана от страхотен залез…
Вечеряме. Симона, с нейното извратено влечение към пръчовини, доволно хапва овчи и кози лоясали специалитети. Останалите го караме по-консервативно. Завършваме с кюнефе с жестоко вкусен каймак.
Слушаме вечерната молитва на страхотна гледка към селото и не искаме да си тръгваме от Турция. Не искаме!
Утре правим сметка да влезем в България, по възможност преди да се е стъмнило прекалено. Планът за деня се изчерпва с една дума – път! За по-изчерпателно може и с две думи – много път. А за да е съвсем обективно, нека ползваме три думи – адски много път.
Лягам си, че не знам дали споменах, но утре ни чака адски много път.
П.П. Много се кефя, че заразих и останалите с дарбата си да виждам сърца навсякъде. Това наистина е полезна дарба, защото формата на сърце предизвиква приятна емоция. А приятните емоции са хубаво нещо.
П.П.2. Аз пък минах на втора база, както се казва, и днес освен сърца видях и много целуващи се форми. Някои от тях ги има по-горе.