Турция 2022 – Вкъщи

❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg



Ден 8, 7 май 2022 г., събота

Днешният ден може да се опише само с няколко думи: път, вярър, смрад, заспиване, разбуждане. И много смях. Ако нямах 4 пръста подкожни мазнини, сигурно щях да направя плочки на корема от смях. Опитваме се с простотия да затапим кофтито чувство, което неизбежно те налазва, когато нещо хубаво свърши. Получава ни се, но не напълно. Тънката нотка “не искам да свършва” си звучи като фон.

Излизаме от Турция.

Seni seviyorum и Güle güle, необятна земьо!

Пак ще дойдем!

В 20:00 часа се настаняваме в Ивайловград. (Ице, отново благодарим! Всичките целувки на света са за теб ❤️) Не много по-късно плюскаме всякакви свинщини до умирачка. Толкова яйца изядох през последната седмица, че вече ми се драйфа само от мисълта за тях.

Ден 9, 8 май 2022 г., неделя

Прибираме се. Ще шетаме из затънтените сокаци, с надеждата да избегнем очаквания огромен трафик. Имаме предвиден един атракцион, колкото да не е без хич.

Топло е, обаче след това едноседмично премръзване в Турция си обличам всичко. Добре направих, не е чак толкова топло, колкото изглежда. Или аз още нямам нормална човешка температура, не знам.

Отиваме към водопад “Целувката”, на който съм хвърлила мерак от известно време. Имаме отправна точка (Пламене, тенкю, бепце, че ми го бодна координата ❤️), но Минка все пак вкарва игривия си нрав в уравнението и ни прекарва през всички черни пътища и ливади из околията, но не ни завежда на правилното място. Спираме, осеверяваме се. Валил помага да едно стадо да намери по-сочна тревица.

След още малко овъртолване намираме мястото. Спускаме дерето. Валил го взема по бързата процедура. Няма много щети.

И ето го водопад Целувката.

Не мога да направя супер фенси снимка, каквато съм виждала в нета, ама фотографията я владея точно толкова, колкото и всяко друго изкуство – николко.

Пътуваме. В кърджалийското задръстване се мачваме с двойка на мотор – Томи и Симона, от Враца. Включват се в движение в групичката ни и си караме заедно. Спираме да хапнем. Тук си вземаме довиждане със Симона и Митачето. Те хващат към Пловдив, а останалите ще гоним Подбалкана. Един вид пътешествието ни приключва. Тъжно ни е. Дано скоро пак попътуваме заедно. Ако пък не е скоро, то ей го де са септември и Ирак 😁

В Карлово се разделяме и с Томи и Симона. Сладури, да си купите топ каса, че ми прилошава като ви гледам така!

Прибираме се. 

Прибрахме се.

Баси!

Свърши…

——— КРАЙ ———

Текста четоха:… Оп, това беше друго. Верната дума е “епилог”.

ЕПИЛОГ

Това пътешествие беше не страхотно, ами СТРАХОТНО! За 9 дни изминахме 4800 километра, видяхме безброй страхотни места и се забавлявахме много повече от очакваното. Особено значително за мен е, че през 99% (1-ият процент е против уроки) от времето бях в супер настроение и нито една сутрин не се събудих в обичайната си скапанярщина. Движехме се като истински мотористи – в спокойна и стегната формация, без изцепки и характеропатии. Както каза Данчо: Супер спокойно ми е, защото знам, че когато погледна в огледалото, те са там. Беше страхотно. СТРАХОТНО!

Симона, две неща ще ти кажа, макар вече да съм ти ги казвала: Първо – ти си железо! Второто ти качване на мотор в живота продължи 9 дни, поднесе ти всякакви дивотии, а ти искаш още. Страшна работа си, момиче! Второ – овчите ти истории бяха причина за най-големите смехове в живота ми! Велико! Давай да избираме некви чок-чок топче хиджаби за Ирак, че да сме подготвени. ❤️

Митаче, и за теб две неща: Първо – искам да ти плесна един задвратник, знаеш защо. Второ – това съм го казвала пред други, но едва сега ти го казвам лично, почти на 4 очи – ако бях с поне 11 години по-млада, щях да си те цаня за гадженце. Глей къв късмет си извадил, че не съм 🤭❤️

Валилчо, маме, за теб имам само 2 думи – пораснал си. Вярвам, че ще усетиш цялата обич, която съм вложила в тях ❤️ (Dur, жено шашава! си остава най-секси лафчето 🤭)

Любов, … до края на света, нали знаеш! ❤️❤️❤️

Благодаря ви за това велико пътешествие! Teşekkürler!

П.П. А сега някъде някой ко̀ли овчица!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да ви предложи по-добро сърфиране. Разглеждайки този уебсайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки.