Шильи камик, Царева църква и Цветаново ижле

Още един стар мерак беше осъществен – Зелениград, Шильи камик, Царева църква и Цветаново ижле.

Днес природата и светлината бяха толкова щедри и ни дариха с толкова неземно зелено, че не изпитваме абсолютно никакви съмнения относно произхода на името Зелениград.

Царева църква я дебна от известно време, но все не ѝ идваше моментът. До снощи, когато седнахме да мъдруваме какви ще ги дробим през почивните дни. Спуснах на Данчо няколко предложения, от които той, без особено натрапчиво сугестиране от моя страна, избра Царева дупка. 

Няколко легенди се разказват за пещерата с арката. Едната е за сестрата на цар Иван Шишман, която избягала от султанския харем и се скрила тук. Другата е за съпругата на цар Иван Александър Теодора, която я създала, когато разбрала, че царят се влюбил в местна девойка, и идвала тук, за да се моли за изцеление на съпруга ѝ от бесовете. Даже някъде четох, че тук идвали да пренощуват жени, чиито мъже изневерявали, и след пренощуването неверниците се връщали в брачното ложе и никога повече не помисляли да го напускат. Най-логичното за мен обяснение за създаването на пещерата, защото мястото определено е такова, каквото е, след човешка намеса, а не е изцяло природен феномен, е за използването ѝ като светилище от древни времена, най-вероятно първо от тракийско племе, в последствие от други населяващи района хора. Дори има предположения, че в пещерата са се укривали богомили. Но стига толкова ала-бализми.

Тръгваме по обяд и в ранния следобед сме в подножието на Шильи камик. Шильи камик (името има още няколко подобно звучащи интерпретации) е голям скален масив, извисяващ се над Зелениград, под върха на който е Царева църква. Пътеката е с равномерен наклон и уж изглежда лежерна, ама си хвърлих дроба. Казват, че е 1 километър и се изкачва за 30-ина минути. Моят крачкомер отчете 900 метра през върха и после до арката, 40 минути. Тоест – толква е, за нормално движещи се хора е 30 минути, за търтещи се – 40.

Първо се качваме навръх Шильи камик, откъдето ни се ширват великолепни цветни гледки. Слънцето ни стои контражурно и снимките са криво-лево по допирателната на това, което виждат очите, ама няма какво да направим.

Слизаме по стръмна пътечка към Царева църква. Посреща ни голямата арка. По-голяма е, отколкото очаквах. То в източниците за мястото си пише някакви размери, ама ние с моята математика си преставяхме нещо по-малко. Арката е много красива. И супер якото е, че нацелваме точния момент, когато слънцето слиза под арката. За снимки е тегаво, но преминавам през арката, цялата обляна в слънчева светлина, което създава много приятно и мистично усещане. Пещерата-църква е малка, в нея няма никакви ритуални предмети (и по-добре, че няма). Мястото е прекрасно. Супер щастлива съм, че съм тук!

След Царева църква отиваме до съседния хълм, на който се намира Цветановото ижле. Прочетох, че ижле означава дом, хижа. Думата се използва в сръбско. Цветановото ижле представлява П-образни останки от издълбани в камъка стени. Наричат го още килия, което почива на предположенията, че в района е имало някакъв своеобразен монашески живот. От този хълм ясно се вижда арката на Царева църква, която изглежда като окото на великана Шильи. Снимките отново не стават хубави, но важното е да сме живи и здрави.

Връщането от Цветаново ижле до колата според крачкомера е 1060 метра и ми отнема 21 минути. Чевръста работа, бих каза̀ла.

И тъй. Сега остава да измислим утре накъде ще ни отвее вятъра… Destination unknown…

Този сайт използва бисквитки, за да ви предложи по-добро сърфиране. Разглеждайки този уебсайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки.