Нежеланието да бъдеш хищник не освобождава от участие в хранителната верига.

Изпитвам много противоречиви чувства относно хищничеството. Същността ми яростно го отрича. Разумът ми, стъпвайки върху опита, ми повтаря, че единствената печеливша тактика е “Бий, за да те уважават”.

Възхищавам се на хората, които преследват целите си и постигат успехи. В същото време методите им ме отблъскват. Никога не съм си падала по играта “прееби другарче”. Сигурно затова в свят на sharks, аз съм медуза :).

Като написах “медуза” се замислих… Казах го като критика към себе си, с цел да се самообидя, но всъщност се оказа съвсем обективно първосигнално определение – медузата никой не я яде тенденциозно и тя не вреди преднамерено. Ми, вЕрно съм си медуза хаха

Иска ми се да съм безкомпромисен егоист. Да си преследвам целите и да си ги постигам, без да ми пука много-много. Иска ми се нещата да стават по моя начин и “защото така”. Обаче не ми се получава, мамка му! 

Имам толкова силно развито чувство за справедливост, че благодарение на него си причинявам чудесни щети. Никога не бих дръпнала чергата към себе си, ако знам, че в другия ѝ край някой ще падне. Но пък поради тази причина съм падала от черги. Макар и от ниско, падането боли.

В живота си единици пъти съм била в ролята на хищника. Ама пак – не баш хищник, ами по-скоро добрата ламя Спаска. Егоизмът ми винаги е бил съобразен с общото благо и се е случвал с минимални последствия за околните. Та, в тези редки случаи, съм била най-ползотворна за себе си. Представям си колко ли щастлива бих била, ако бях оперирана от чувство за справедливост – да си гоня интереса и донт ми пук… Но не би!

Дотук психологическият анализ ясно показва, че не съм хищник.

Хубавото е, че не съм и жертва. 

Случаите, в които съм била “изяждана”, са също толкова редки, колкото тези, в които съм била на върха на хранителната верига. Макар и да са били кофти тръпки, не съм се превърнала в жертва. По-скоро съм се повозила на виенско колело – малко горе, малко долу…

Имам позната, чието поведение е най-гадното хищническо поведение, което съм срещала. Хищник, та направо вампир. Достатъчно умна е, за да знае, че не е особен капацитет и компенсира това с безпардонност. Способна е да минава през трупове. Отношението ѝ към хората, от които няма полза, е лишено от всякаква човечност. Споделяла ми е (всички, дори и скапаняците, ме вземат за изповедник и кошче за душевни отпадъци, баси) случки с преките ѝ подчинени, в които съзнателно и тенденциозно ги унижава и какво удоволствие изпитва от това. Питам я защо го прави – защото така показвала колко под нея са всички. Та, същата тази така хубаво си е подредила живота, а и този на обкръжението си (или поне така изглежда отстрани) – щастие и задоволство във всеки битов и житейски аспект.

Колкото до жертвите – под път и над път. Имаме чудното свойство да се превръщаме в жертви по най-балъшкия начин – защото ни е страх да отстояваме себе си, защото се притесняваме какво мислят околните… И най-тъпашкото – от (криворазбрано) чувство за справедливост и отговорност. По последното самата аз съм идеален пример – самопревръщам се в жертва от битов характер по отношение на дребни битовизми, например да остана гладна, за да може останалите да си хапнат от единственото ястие на масата, което мога да ям. Това, разбира се, не е болка за умиране, а просто пример. А пък и е толкова присъщо на жените Везни, че служи за прекрасно оправдание.

Та така. Казано е “В природата по-силният оцелява”. Нещата са или-или. И от време на време се прокрадва по някоя медуза, за да се види, че има и друг живот. Ама то пък само тя си знае това живот ли е или просто съществуване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да ви предложи по-добро сърфиране. Разглеждайки този уебсайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки.