Ден шести от нашето пътуване е. За ¾ от нас всъщност е ден за мързел. Още снощи с Пипи решихме, че днес няма да пътуваме, а ще останем тук, ще си почиваме, ще се разхождаме и такива работи. Данчо и Люси трябваше да отидат на обиколка на Пелопонес. Но сутринта Люси въобще не успя да отлепи от кревата, та Данчо, най-откаченият на тема движение от нас, тръгна сам.
Затова днешният очерк ще е с две теми. Едната ще е “Обиколка на Пелопонес” – преразказ на Данчовите изживявания. Другата ще е “Как да се размажеш от мързел в Патра” – кратък наръчник от първо лице.
Както вече споменах в предишната част, настанихме се в мега якия апартамент. Освен, че е много хубав, се намира и на добро място – в началото на интересните улички, близо до морето и точно срещу една от топ забележителностите на града – катедралата “Свети Андреас”. Пием кафе на терасата.
Около 10:00 ч. Данчо поема към Каламата. С Пипи му пожелаваме лек път и оставаме да циклим. По някое време решаваме да излезем хем на разходка, хем за да си купим нещо интересно. Обаче гредата е голяма – в днешния почивен ден работят единствено част от заведенията, нищо друго. Близо час обикаляме с надеждата, че поне един супермаркет ще работи, за да си купим мляко и да си правим капучинце. Но, не, ни-що. Взе и че ни заваля, та се прибрахме безславно.
До ранния следобед се отдадохме на търкаляне по диваните и на някоя и друга козметична процедура. Следобед излязохме да хапнем. Измежду малкото работещи места избрахме италиански ресторант, в който ядох гадна салата. Ей, винаги съм се възхищавала на таланта да направиш кофти салата. Салата, братче! К’во толкова можеш да й сбъркаш. Ама – на!
Прибрахме се, спасихме простряните дрехи от пороя, който се изсипа и се отдадохме на следобедна дрямка. Моята продължи до 20:30 ч., когато Данчо се прибра от обиколката си.
Данчо из Пелопонес
Данчо пътувал от Патра до Каламата по царски крайбрежен път 9. Пътят не е впечатляващ. Натоварен е и минава през доста населени места. На Кипарисия се качил на шосе 55. Не се е отбивал в Каламата за обиколка, а направо хванал по основната цел за днешното му пътуване – шосе 82 – Каламата-Спарта.
Шосе 82 е къдрав път, с хубави кривини, но настилката му не е никак добра. Освен това има и много изпопадали камънаци.
Пристигайки в Спарта, Данчо отива да види античния град. Той, обаче, е затворен. Да, за гърците почивните дни наистина са неприкосновени.
От Спарта хванал път Е961. След Egies отбил по път 39 към селцето Githio, което си е набелязал на случаен принцип. От там хванал пътя Epar. Od. Gytheiou Areopolis, който движи панорамно през Mavrovouni, Neo Itilo, Karavostasi и на Itilo се свързва с шосе Epar. Od. Kalamatas Aeropolis, който го връща отново в Кламата. Този път, Epar. Od. Kalamatas Aeropolis, е бил най-готиният участък от обиколката – настилката е перфектна, завоите са чудесни и има красиви гледки. Много му се е изкефил.
От Каламата хваща отново шосе 55, откъдето се качва на магистрала Е65 към Коринт. Общата сума за преминаване на магистралата е € 6.70. От Коринт до Патра се придвижва по магистрала 8А, която е панорамна и открива красиви гледки. Там е платил общо € 5.50. Вече доста застудяло, та я взел набързо и спрял само преди Патра, за да щракне снимка на красивия залез.
Вечерта обикаляме града като простинали коне, за да вечеряме. Търсим нещо интересно, местно, но всичките на вид хубави места са пълни, защото играят Барса и Ливерпул и е страшна лудница. Места има само в заведения, които сервират бургери и клуб сандвичи. Изнервена ровя интернет, докато намирам чудесно място!
Вечеряме в топ расторанта в града, според TripAdvisor – Aptaliko. Обслужва ни супер готината собственичка – лъчезарна леличка, много сладка и приказлива. Тя ни говори на френски, ние на нея малко на френски и повече на английски, като вкарваме и по някоя дума на родните си езици. Смеем се много. Поръчваме много вкусотии.
Ще спим щастливи.