Днес на фокус е Лефкада.
Генералната ни посока е Патра, но решихме преди нея да разджуркаме Лефкада, защото това беше условието на Люси. Заплашваше да си хване наобратно и само с Лефкада успяхме да го кандардисаме да продължи трипа.
Тръгваме от Парга с надвесен облак над главите ни. На едно място ни понакапа, но за кратко. Повече не ни валя.
Винаги съм асоцииарала Лефкада с тълпи претенциозни нашенци, нахакани гърци и едни мега гадни калмари, които ядох там. До днес. Днес, все още извън сезона, островът доби съвсем нови измерения за мен. Обиколихме го на оверлог. Предвидени за там бяха два часа, а откарахме около шест. Бяхме задали на Минчето маршрут, който тя, разбира се, оплете. И като го ударихме на произвол… насам, натам, наляво, надясно, нагоре, надолу… лудница. Въобще не мога да кажа откъде минахме. Откъдето ни скимна из паяжината от пътища. А пътищата са от добри до много добри. За панорамите да не говоря:
Качихме се до обсерваторията. Не до самата, а до завоя преди нея, където заграждения не допускат достъп. Чудни гледки има и там:
Друго забележително място е плаж Porto Katsiki. Ама забележително, та чак спиращо дъха:
С Пипи като малките деца се втурнахме да наджапаме в тази безумно синя вода. Но стъпвайки на бос крак на каменния плаж, рязко и болезнено осъзнахме, че няма да я бъде тази работа. На босо не се стъпва направо. А морето беше бурничко и леко ни дострашя да рискуваме с нестабилните си стъпала да се впием във вълните. Затова постояхме като препарирани на крайчето, където се разбиват вълните и понамокрихме пръстчета с морска пяна.
След това отидохме до Vasiliki, където ядохме велики калмари.
Този пътепис си е чист фотопис, но няма какво да направя. Цялата работа не е за разказване, а за гледане.
След Лефкада хванахме към Патра. Карахме по път 42, който също е панорамен. Минахме през градче с име Amfilochia, което е много, много красиво. Нарекох си го “Бялата Парга”. Някой път, когато времето не ни притиска, ще му отделим повече време.
На финала пътувахме по магистрала 5. Много приятна за пътуване, предвид че е магистрала. Платихме две тол такси (2.50 и 2.10 €) и една такса за моста към Патра (€ 1.90). Мостът е готин и от него се облещва красива гледка към града.
В Патра доста се позамотахме, защото улиците са еднопосочни, а Минка не го знае това. Успешно пристигнахме в наетия апартамент. Мястото е жестоко! Ако някой тръгне към Патра, да ме потърси да му го кажа – наистина е страхотно! С Пипи решихме да пропуснем утрешното ходене до Каламата и Спарта и да си стоим тук.