Събуди ни трополенето на дъжда по перваза. Би било много романтично, ако не ни чакаше път и ако не ни скапваше плановете за Черна гора. Макар и да е ясно, че в следващите пет дни западът ще е подложен на сериозни валежи, с нездрава надежда проверяваме прогнозата за времето. Греда!
Данчо тръгва да търси кафе. Намираме се във все още нефункциониращ с пълен капацитет морски курорт и нещо толкова елементарно, като намирането на кафе в 7:00 ч. сутринта, се оказва сериозна мисия. Тук отново срещаме добър човек – една женица с кола спира на Данчо и му предлага да я изчака 10 минути, докато си свърши някаква работа и след това да го закара да купи кафе. Той не се възползва, защото вече беше мернал работещо кафене на не много далечно разстояние, но жестът на жената беше много мил.
Пием миниатюрните си кафенца и чакаме пороя да понамали и да се мятаме на конете.
Дъждът взе, че спря напълно. Готина изненада. Тръгнахме от Shëngjin по SH1 в посока Тирана и преди нея се качихме на SH2 към Durrës. SH1 е стандартен междуградски път с добра настилка, но с адско движение. SH2 е магистралата между Тирана и Durrës. За мен това открай време е най-дивашкото трасе на света. Това е истинският ускорител за елементарни частици, пред който люлинският тунел може само мълчаливо да се кланя. Тук битката е на кило кръв. Място, на което всички шофьори-идиоти сякаш си уреждат среща, за да изпитат уменията си, придобити с крадене на коли и бягане от полицията в GTA Vice city (ае, може и San Andreas). За щастие, може би заради почивния ден, трафикът не е особено натоварен, та минаваме без особени нерви.
От Durrës вземаме SH4 към Fior. Натоварено движение. Общо взето, колкото по-южно се движим, толкова повече трафикът се увеличава. Правя си извод, че населението е по-силно концентрирано на юг. Може и да греша, разбира се, но на север беше чувствително по-спокойно.
Във Fior хапваме бюреци и букваме нощувка в Парга.
Минаването през Fior е малък ад. Продължаваме по SH4 към Kakavia. Това вече е скоростна отсечка – много хубав път, с хубава настилка, широк, с плавни завои и позволява малко да му отпуснеш края. Добре ни дойде, предвид че бягаме от дъжда. Първите 20-30 километра (не съм добра в преценяването на разстояния) преминават през широко поле, където вятърът ни духа много зловещо. С влизането в планината се поуспокоява, а пред очите ни се ширват гледки. Пътят продължава да е добре, с изключение на участък в ремонт при Tepelenë.
По време на една от пиш паузите решаваме да минем границата през Konispol. Преглеждайки маршрута, който Минчето ни дава (SH78->SH99->SH97) се светкам, че по път ни е Blue Eye/Синьото око – красив извор, който един пич от моторджийската група ми беше препоръчал при предишното ни пътуване из Албания. Тогава не успяхме да го посетим и сега ни дойде дюшеш.
SH78 е много приятен и интересен път. Врязва се в планината, открива красиви гледки, а обезопасителните му заграждения приличат на крепостни стени.
При Muzinë посреЦтвом фиба, SH79 прелива в SH99, а старата част на SH79 продължава направо в черен път.
Около 6 километра след сливането на двата пътя се намира отбивката до Синьото око. Пътят е чакъл и пясък и е дълъг около 1800 метра. В началото му има бариера и едни чичковци събират вход. Цените:
Единият чичко супер много ни се израдва, че сме българи. Наприказва ни много неща, които ние не разбираме, но му се усмихвахме радостно. Единственото, което разбрахме е, че ни пуска за 100 леки на мотор, вместо за 150. Чудесно.
С малко повечко усилия успяваме да преминем чакълестия път (не е особено подходящ за нашия мотор). Заедно с нас пристигат три автобуса албански орки, които се оказаха по-трудни за превземане от пътя. Но за щастие не проявяват особен интерес към природната си забележителност и се омитат бързо. Ние се разхождаме и снимаме. Красиво е.
От Синьото око се отправяме към Konispol по SH97. Много приятно каране – добър, широк и с малко трафик път.
Преминаваме границата и влизаме в Гърция. Цел – Парга.
Гърция
Гърция ни посреща страхотно – през целия път до Игуменица въздухът е наситен с гъст аромат на цъфнали цитруси! Божествено! Малка компенсация за несбъднатата Черна гора.
Пътуваме към Парга по царския път – EO Prevezas Igoumenitsas, или просто 18. Всичко е 6.
Оказва се, обаче, че сме недогледали и сме запазили нощувка в съседното на Парга село Lichna. Координатите на хотела са сгрешени в букинг и съвсем се зашибучваме в нищото. Някак си се ориентираме, намираме мястото, настаняваме се. Късно е, а сме гладни. Поръчваме такси и газ към Парга. Наяждаме се свински със страхотни салати, агнешки бутчета, дроб, кюфтета… страхотия. Правим един тигел до крепостта, което всъщност си е нечовешко изкачване на стълби и проклинане на многото пушачески години. Щракаме по една снимка и тичешком се отправяме към такситата, защото ни се спи, та две не виждаме. 1…3…1…3
Не мога да преценя коя от двете снимки ми харесва повече, затова качвам и двете.
А утре накъде – не знаем. Имаме противоречия. Утрото е по-мъдро от вечерта.