Това е последната част от великденското мото пътешествие из Балканите 2019 г., което наум наричам #SkipВеликденTrip. В тази седма част разказвам за прибирането си от Патра до София.
Ден 1, 02 май, Патра – Neoi Poroi
Въобще не ни се тръгва както от Патра, така и от хубавия апартамент. Седим на терасата, пием кафе и някак безгласно отлагаме тръгването. Ама, няма начин, пътят нас си ни чака. Надигаме се. Патра ни изпраща с форсиращи се в небето изтребители. Крещим от кеф като малки деца. Лудница. И на моста се радваме.
Изнасяме се безпроблемно от Патра и се насочваме към Ламиа, като крайната цел още не е ясна. В зависимост от времето като климатични условия и времето като мерни единици някъде по пътя ще решим къде ще нощуваме.
98% от пътя днес го минаваме по шосе 65. Крайбрежната му част до Itea е с кофти настилка – от онзи силно абразивен асфалт-гумеядец, който прави перфектен пилинг (стига да имаш нужда от такъв). Отсечката е изцяло панорамна – вляво море, вдясно баири. По някое време си давам сметка, че не съм направила нито една снимка. Може би защото колкото и да са красиви пейзажите, окото ми се насити на големи красоти през последните дни, някак много вдигнах летвата и гледките тук ми се виждат посредствени. А и, честно казано, много ме мързи да снимам. Зорлем щракнах една снимка от крайбрежната улица на Итеа, където седнахме да обядваме (гадна храна).
Докато обядвахме, взехме единодушно решение да пропуснем посещението на Делфи. Преценихме, че жегата и автобусите с туристи не са ни по вкуса и не искаме да си ги причиняваме, било то и за да видим останките от Делфийския оракул. Поехме отново по шосе 65, с цел Термопили. Пътят се отдалечи от морето и се вряза в планината. В тази си част е страхотен. Асфалтът е в пъти по-добър, завоите са приятно лъкатушещи, платната са широки и всичко наоколо е прекрасно зелено. Мнооого добър участък. През цялото време се движехме на ръба на дъжда, но не успя да ни завали.
Пристигнах в Термопилите с голямата кошница, както се казва. И останах адски разочарована. Очаквах нещо, как да го кажа… величествено. Нещо, което достойно представя известната като грандиозна битка. Това, което видях, беше един безкрайно посредствен, да не кажа тъп монумент. Толкова ми беше тъп, че не можах да се прежаля дори една снимка да му направя. Следващото разочарование бяха термалните извори. Оказа се, че по снимките, които съм гледала, някой добре си е упражнявал Фотошопа. На живо изворите са един безцветен канал с миниатюрно водоскокче. Мирише адски на сяра, което е нормално. Водата е мега топла – пипнах я с пръст. Но к’во от това. Термопилите са пълна тъпня. А и никакъв Джерард Бътлър не видях!
От там отидохме в Ламиа, където пихме кафе и избрахме мястото за нощувка – Neoi Poroi. Открихме, че Нощната ламБа има задна.
От Ламия до Лариса отново пътувахме по път 65. В този си участък също е много приятен за шофиране. Тук пейзажът се сменя за трети път – след крайбрежието и планините идва ред на полята. Движим се сред огромно поле, осеяно с цветовете на обработваеми земи, цъфтящи растения и избуяваща трева. Много красиво и релаксиращо. Спряхме на някаква изтърбушена бензиностанция преди Лариса. Стопанинът й беше някакъв изтрещял хипстер, мърляв, разхвърлял дрехите и обувките си из цялата територия на бензиностанцията. Много шантава работа. Обаче тук се случи и нещо мега яко – докато говорех по телефона се разхождах надалеч от останалите и докато си разцъквам край някакво поле, до мен долитат 5 евро. Голям кеф.
След Лариса казваме на Минчето да ни води към Neoi Poroi по алтернативния на магистралата път. Тя ни повежда по алтернативен на алтернативния. Което като цяло е добре – пътят се вие като змия из земеделските площи вляво от магистралата и е с много добра настилка. Всичко е супер, радваме се на пътуването. НО! Задънваме се, много ясно. Финалният участък от пътя е разрушен. Обикаляме пеш, за да изберем най-подходящото място за преминаване.
Преминаваме и най-накрая излизаме на правилния път.
Този участък се оказва малко странен. Около 10 километра асфалтът е най-добрия на света, завоите са приятни, шосето е широко, но отвсякъде трещят светлинни табели, че ограничението на скоростта е 50. Има страшно много отбивки. Има и улично осветление. Изглежда все едно някой е дал всичко от себе си да обезопаси трасето. Но не разбираме защо.
Мъката ни не свършва дотук. 7-8 км. преди достигане на дестинацията Минка отново зверски омазва положението и ни върти по черни пътища и калдаръми. Накрая я препсувам, пускам Гугъл мапс и успяваме да се осеверим.
Разбира се, ОТНОВО пристигаме прекалено късно, почти нищо не работи, а и нямаме сили за разходка. Хапваме набързо, лигавим се малко и се трупясваме по леглата.
Ден 2, Neoi Poroi – София
Правим сметка днес направо да се приберем вкъщи. Ще видим дали ще ни се получи, защото ни очакват около 470 километра. Ако много предобрим времето, ще направим още една нощувка някъде.
Тръгваме от Neoi Poroi около 10:00 ч. Първата ни спирка ще е Катерини, защото Люси ни извади душите, че иска да го види. Движим се по стария път, защото не ни се качва на магистралата. Ок е пътят. Има ремонт при едно от селата, който пак бъга навигацията и правим тур за овации. Вече не се впечатляваме особено.
Пристигаме в Катерини и сядаме в кафене на плажа. Размазваме се жестоко. Не ни се тръгва. С Пипи ни се иска да поплачем на плажа, завиждайки на курортистите, но дори това ни мързи да направим. Казваме “чао” на морето и хващаме магистралата към Серес.
Имаме намерение да минем през ГКПП Илинден и да се приберем през планините. Но на Серес решаваме, че вече много ни е дотегнало да пътуваме. Прежалвам се да минем през адски неприятното за мен Кресненско дефиле и продължаваме по царския път. Преминаваме границата почти без да спираме и вече сме си до̀ма.
На бензиностанция преди Благоевград срещаме момчета от моторджийската група. Разпознават в мен най-големия спамер и ми споделят, че даже са ми чели пътеписите и са се вдъхновили да ходят в Албания. Ей, много е яко да разбереш, че има хора извън семейството, които са ти прочели творбите. Честно, голям кеф ми стана!
И така, попътувахме си доволно, напълнихме очите с красоти и душите със спомени и сме щастливи, макар и леко поуморени.
Кратки изводи от пътуването:
- Северна Албания е жестока!
- Ако не познавате района, към който сте се запътили, свалете си офлайн карти от Гугъл непосредствено преди тръгване. Например в Албания нови пътища се строят на килограм и актуалността на информацията може да ви спести време (и нерви).
- Ако за там, където искате да пътувате, прогнозите са, че ще вали, а вие не искате да ви мокри, по-добре отидете другаде. Бягането от дъжда и разчитането на късмета понякога напрягат.
- Обсъдете с повече хора намеренията си да посетите дадена дестинация. Те могат да ви дадат препоръки за интересни места, за които дори не подозирате.
- Когато седнете в ресторант в Гърция, добре преценете какво ще хапнете, защото в повечето случаи порциите са огромни и може да се окаже, че сте поръчали повече, отколкото можете да изядете. А разхищението на храна не е хубаво нещо!
- Едно ЦК ключе в багажа не тежи, а може да е полезно!
- Не слизайте от мотора без да сте пуснали пачия крак!
Bon voyage и до нови срещи!