Ден 2
Триест – Ronco-Chiesa
Около 260 км., приблизително 6 часа и половина
Изхързулихме се от леглата около 10-10:30 ч. До 12:00 се влачихме със закуски, пиене на кафе и оправяне на багаж. Бродихме като сенки из хотела, подпухнали, безподобни и с поглед като на електроженисти с над 30 години трудов стаж. Валил успя малко да ни разсъни, като обяви, че си е изгубил един от най-важните документи. След трескаво претърсване на района се оказа, че той просто е най-заспал от всички ни. Натоварихме се на моторите и се заизнизвахме из лудницата на града. Спряхме на някакво стръмно място за снимки и продължихме.
Следва… та-ра-та-таааам… магистрала! Да, изтърбушени от вчерашното приключение, решихме да пътуваме към базовия лагер по най-бързия път. Жега, скука, жега, скука. За десерт – жега и скука.
Когато започнахме да влизаме в планината, само дето не заподскачахме върху моторите от кеф. А най-големият кеф беше, когато заизкачвахме първия проход от експедицията – San Boldo. Момчетата изтрещяха.
Следващата мисия беше да намерим бензиностанция и магазин, от който да напазарИМ храна за вечеря и за закуска. Намерихме бензиностанция, където претърпяхме фал – сложихме едри пари, с които да заредим два мотора. Обаче колонката нещо заби и зареди само 16 евро. Майка ѝ да иба! Голяма греда! Хванахме някакви любезни хорица, които звъннаха на петролната компания, за да ни кажат каква е процедурата за възстановяване на парите. Дано не са некви лебеди и бързо да възстановят сумата.
Намерихме и магазин. Накупихме си яки вкусотии. И ПРОСЕКО!!! Забавното беше с реорганизацията на куфарите, за да поберем покупките – вадим едно, натъпкваме друго… цирк. Пътуващ цирк.
Пътят до Ronco-Chiesa е много красив – проходчета, зеленина, язовири. И един адски студен тунел, в който ни се смръзнаха д-тата, а и не само.
Къщата ни е чудесна, с много бани и перални. И с готино дворче. Е, претърпя малко шеги за “тихите съседи” отсреща през улицата и за дрънчащата на всеки кръгъл час камбана на църквата, ама важното е да сме живи и здрави.
Бобката спретна божествено барбекю, Данчо направи страхотна салата, а аз допринесох за чудесната вечеря с нарязване на моцарела на относително симетрични слайсове.
Направихме план за следващия ден и блажено припаднахме по креватите.