❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
Ден 3
260 км., 10 часа подмотаване
Днес започна истинското алпийско приключение. Без да претендирам за изчерпателност, защото, за разлика от миналата година, го раздавам лежерно и не си давам зор да запаметявам всяка подробност, преминахме през следните проходи:
Brocon
Manghen
Sella
Gardena
Campolongo
Селски сокак
Cereda
С Данчо и Бобката се събудихме рано и направихме кафе и закуска за спящите лебеди. Трябваше да тръгнем в 10:00 ч., обаче мързелът ни отпусна чак към 11.
Поехме на югозапад по “домашния” ни проход Brocon pass. Имаше доста движение от всякакъв тип – автомобили, велосипедисти, мотористи, пешеходци. Проходът е доста приятен. Спряхме за лигави снимки и стикери на върха.
Следващ в списъка беше Manghen pass. Между двата прохода навигацията ни прекара през всички възможни лозя, ябълкови насаждения и задни дворове на къщи. Както и предполагах, напълно заслужава да наследи името на предшественичката си. Официално я кръщавам “Минка” (макар всъщност да е абсолютно wannabe) и общо взето вече всичко си е по старо му.
Та, проходът Manghen е много изклецан – много тесен, със стръмни остри завои и бъкан с движение. Хем е интересен и прави тръпка, хем на моменти напряга осезаемо. Отидох да купя стикери в някакво противно заведение. Там се скарах с един противен чичак, който искаше да ме предреди и освен това се размрънка, че не му позволих. Казах му да опита да се държи джентълменски, а не като pussy. И той ми каза нещо, предполагам в същия стил, но не го разбрах, защото на италиански знам само една единствена псувня, но той не използва нея. После опитахме да обядваме в някакво заведение, но не се получи, защото, забележете!, сме седнали на маса, на която не се сервира храна, а само напитки! WTF и ка’и чес’но… Разменихме тъпи погледи, попсувахме, пушихме по цигара и си продължихме пътя.
След Manghen тръгнахме към Sella. Пътувахме по главен и натоварен път, пълен с камери. Тук някак започна да се заражда някакво изнервяне и напрежение. Един се бавел, друг мрънкал, трети не-знам-си-кво-си. В продължение на няколко часа настроението варираше между много утрепано и напълно скапано, а комуникацията помежду ни беше между проформена и премълчаваща. Обядвахме в гъста от нерви атмосфера. Тъпня някаква. Сигурно бяхме попаднали във фаза на ретрограден Меркурий в транзит на Луна в Рак и Сатурн в Дева, в следствие от което чакрите ни се бяха разджуркали на мармалад. НапримерНО. Сериозно – много мразя дрънканици, напрежение и неконтролирани емоции. Да, факт е, че когато много хора прекарват дълго време заедно, се случват търкания. Колкото и да hate people, предпочитам да вирея в някакъв що годе приличен синхрон с тях и подобни търкания и напряганици ми влияят адски зле. Малко се отклоних лирично, но това са нещата от живота и са част от преживяването.
Sella pass – един от любимите ми проходи. Внушителни скали, затънали в мъгла, се извисяват над серпентините на шосето. Много е красив! Имахме възможността да му се насладим напълно, защото известно време пъплехме зад автобус. В началото на прохода се лигавихме на една автобусна спирка и затова местният център за градска мобилност ни отмъсти за подигравките. По този проход движението също беше много интензивно, което разваля кефа, ама няма какво да се направи. Още повече, че е неделен следобед с хубаво време.
От Села минахме през Гардена, където пак се влачихме след автобус. Много забавно…
Следващ беше Campolongo, из който текат ремонти, та чакахме на сфетофари, скачахме в дупки, дишахме прахоляк. Абе, чувствахме се като у дома си.
След Campolongo “скръшихме у десно”, както казват в Самоков, по някакъв селски сокак, чието име не видях. Пътчето беше почти изцяло преасфалтирано. Люси взе, че излезе от обичайната си летаргия и като залетя из това ми ти шосе… страшна работа. Нямаше особено движение по пътя и го взехме общо взето “на уруглица”, както казват в Чавдар.
Седнахме да пием кафе в някакво село. Тук лека-полека взехме да чупим гипса и да връщаме настроението. С Пипи и Бобката обиколихме селото в търсене на работещ магазин, от който да купим нещо за вечеря. Ей, италианците много си държат на почивката! Умни хора! Та, намерихме някакво миризливо магазинче, от което купихме някакви шитни – спагети, сосове, вурстове.
Покарахме още 80-ина километра до вкъщи. Голяма част от тях бяха по странен тесен път. Данчо твърдеше, че миналата година сме минали по него, но аз нямам спомен. На финала беше passo Cereda. Вече почти нямаше движение и си карахме спокойно. Но въпреки това вече много ми беше дотегнало и ми се струваше, че едва се движим. На върха на прохода Галин и Люси направиха тест райд на мотора на Наско (BMW XR, наричано още “Тиксар”, но това е една друга история).
Валил така се превъзбуди от карането на БМВ-то, че в следващите 10 километра се щуросваше като откачен. Или без “като”, все пак за Валил говоря.
На 13 км. от къщата ни заваля. ХО.ХО.ХО. Много забавно. Валя, валя… Дано спре до утре.
Прибрахме се и с Пипи и Боби взехме да правим вечеря. Утрепахме над час, за да произведем гадни “тестени” спагети със сос с вкус на прокиш и мега гадни наденички. Покупките ни бяха пълна щета. Аз самата вечерях филия с крема сирене.
Направихме планове за следващия ден. Или по-точно за следващите три дни. Отиваме в Швейцария. Само Люси и Пипи ще си останат тук, защото на него обичайните ни “изнасилени” програми, както аз ги наричам, не са му по вкуса.
Тва е – лягам късно, защото утре ще ставам рано.
Да иба, майка му да иба!