❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
Ден 4
До Комо през Стелвио
410 км., 12 часа, от които 8 каране и 4 шматкане
Аларма в 6:30.
Да иба, майка му да иба!
Ставам, пия кафе и пуша цигари.
“…очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!”
В 9:00 трябва да тръгнем. Влачим се полу адекватни. Добре, че Валил сглобява поредната простотия, та да се разсъним със смях.
В 8:50 сме на моторите. Пипи ни изпраща с въздушни целувки. Лек път!
Пътуваме целенасочено към Стелвио и нямаме представа откъде ще минем. Минка води, Господ да ни е на помощ!
Минаваме през passo Rolle. Доволна съм от това, защото вчера подведох момчетата, че “ей сега ще минем през него”, та си купиха стикери. Явно има някакво събитие наоколо, защото и от двете страни на прохода е манифестация от изкачващи се коли. Пъплим като охлюви. Час и половина пътуваме някакви си 50 км. Адска досада.
Спираме за по кафе и сандвич и продължаваме стегнато.
Пътищата са доста натоварени. Поне не е настанала адска жега. Минаваме през огромни лозя – караме много километри през тях, а настрани се простират докъдето ти стига погледа.
Над Болцано влязохме отново в планината и попаднахме на мега якия път – чуден асфалт, страхотни завои, почти никакъв трафик и красиви гледки. Много му се изкефихме. По едно време се озовахме в уж затворен участък, но продължихме. Както си пердашихме жизнерадостно, зад един завой изскочи полицейски патрул. Доста се спекохме. Обаче карабинерът само ни направи знак да караме внимателно, защото има педалисти (велосипедисти). Продължихме смело. Междувременно написах мейл на петролната компания, с която имахме драма при зареждането през втория ден. Люси го прати и се надяваме бързо да възстановят сумата.
И, както се похвалих, че температурите са прилични, и като пекна онази ми ти жега… Два часа пек и силен трафик. Изпукахме! По едно време яко ми се приспа. Данчо и Наско ми прецакаха спането, защото спретнаха ужасяващ дует:
“Не заспивай, когато
Изпреварваме камион
Не заспиииивай
Защото ще паднем”
Абе, въобще не помня такъв ли беше текста. Измислям си. Но нещо подобно беше, най-вероятно по-бездарно композирано.
Едва се довлякохме до подножието на Стелвио и спряхме на сенчесто кафене, където да съберем сили за предстоящите 48 серпентини.
Имаме късмет – проходът не е особено натоварен и се движим добре. Спираме за стикери и снимки. Осмърдяваме се на прокиш, защото сме спрели до будка за наденички с кисело зеле. Момчетата си спретнаха бой със снежни топки от лански сняг.
Продължаваме. Пускаме Стелвио и пак излизаме на изплющяните, натоварени и убити от жега главни пътища. Влачим се като сополи и се втечняване от горещина. 37 градуса. Вече всичко ни боли. А шиб@ната Минка от време на време лъжливо ни изкарва от главния път, прекарва ни през разни сокаци и отново ни връща в лудницата. Най-късно в 22:00 ч. трябва да сме в букнатото място за нощувка. Едва 18:00 е в момента, но започвам да губя надежда… Да иба, майка му да иба!
Спираме на някаква сянка. Не можем да се разгънем. Търкаляме се по земята като прасета.
Тръгваме. Озоваваме се на липсващ път. Минка, скапана, скапана Минка!
Плаче ми се.
Продължаваме.
Адово е.
По едно време Валил пуска неговата навигация и поема контрола. Ще го цуна, когато се изкъпя.
Спираме в някакъв крайпътен бардак. Ядем сладолед и чипс с вкус на русенско варено. Остават 50 километра. Още ми се плаче. Пътувахме ги над час.
Обиколихме почти цялата западна част на езерото Комо. Красиво е. Не езерото, то си е во̀да. Селцата (или пък са градчета) около него са красиви. Очите ми са пълни с красота и малко сълзи, а умората е отворила черна дупка в душата ми. Иска ми се да снимам, но нямам желание.
20 километра преди финала тъпата пача отново иска да ни прецака. Поемам контрола и влизаме в правия път. Пристигаме. Къщата е готина, макар и само с една баня/тоалетна. Посреща ме с подпирачка за врата еднорог и някаква табелка, надписът на която означава “ведър”, но аз предпочитам да я транслитерирам буквално, за да отговаря на настроението ми.
Градчето, в което сме, е доста сладурско. Направихме малка разходка и хапнахме разни неща.
Прибрахме се. Взехме по един душ, което отне над час, докато се изредим всички в единствената баня. Валилчо си направи дискотека в душ кабината с озвучаване.
Цял ден разцъквам с тениска с щампа на Моника Белучи. Чувствам се като нея на снимката.
Искам да спя. Точно до къщата има бар.