❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
В един неподходящ за плаж августовски ден през 2016 г., седейки на любимата веранда във Фазаново, решихме да разгадаваме тайните на Странджа.
Посетихме Индипасха, Мишкова нива и Градище. Линкове към местоположенията има в дъното на статията.
Малко полезна информация за начало: До Индипасха отидохме сами. Оставихме колата в началото на черния път и се разходихме пеш, около 3 километра в посока. С високопроходимо МПС може да се стигне и до самото светилище. За посещението на Мишкова нива и Градище се включихме в организиран тур. Ораганизират го от туристическото дружество в Малко Търново. Добре е да се чуят предварително, за да кажат кога има обиколки. Контактите ги има в интернет.
Срещнахме различни хора, слушахме интересни истории, споделихме странни усещания и се забавлявахме с пътуването с Уаз-ката – стрела, издаваща звуци като пред разпадане.
Че не разгадахме тайните на Странджата е ясно, но си тръгнахме от нея заредени с магичната ѝ енергия и изпълнени с въпроси и теми за размисъл.
Индипасха
Индипасха затвърди анти-религиозните ми възгледи. Това е място, за което се твърди, че е било древно тракийско оброчище. Сега тук идват хора, изповядващи всякакви религии и почитащи всевъзможни светии. Води ги вярата в магическата енергия на това място, а не религиозните им убеждения. Изпълняват ритуали, които техните религии определят като езически. Хранят надежда, че именно тук ще намерят изцеление на болката си и се молят на висшата сила, пропита във вековните скали и извираща от аязмото. Вярата тук няма лице, няма символ. Индипасха нашепва, че Бог е Любов. А това е по-голямо от всичко!
Мишкова нива
Мишкова нива е тракийски некрополен комплекс, състоящ се от обреден храм и некрополни могили. Хареса ми как водачът ни нарече храма – Храм на Слънцето и Луната. Една малка част от комплекса е „видяла бял свят”. Работата по него е преустановена много отдавна. Няма пари… Твърди се, че мястото е уникално и никъде по света няма второ като него. Твърди се, че датира от преди всичко друго, познато ни от световната история. Но – няма пари… Оставено е на милостта на природата, която в действителност не е особено милостива към него. Могилите пък са оставени на милостта на иманярите. Дано поне те са милостиви и ги оставят да дочакат държавата да проима пари за тях. Тъжна картинка! Гледаш как величие, съхранено от вековете, се съсипва от безхаберието на собствените си наследници. Безобразие! Но пък са забучили два лъскави плаката и са сковали рампа, от която да се правят снимки на храма… Уау. И фак!
Тръгваме си от тук с крещящия в гърдите ни въпрос „Защо?!?!”.
Градище
(гробницата на Бастет)
За Градище се носят десетки легенди, коя от коя по-мистериозна и конспиративна – за богинята Бастет, за мистериозна смърт, за Людмила Живкова… Прочетете ги в интернет, интересни са. Основното, което ни доведе тук, са именно тези легенди. От много време искахме да го видим, да усетим енергията му и, току виж, да открием неговата Истина. Още със слизането от бясната Уаз-ка, водачът ни бай Станчо ни даде задача да открием котешкото лице в скалата. Тези от нас, които страдат от липса на фантазия (мъжете 🙂 ), не видяха нищо, та се наложи със сложни схеми (като снимане, увеличаване на снимката и очертаване по дисплея на телефона) да им го покажем. Но пък за сметка на първите, останалите фантазьори виждахме котешки лица във всяко камъче 🙂 През цялото време си мислех за това каква странна машинка е човешкия мозък – сигурно щяхме да видим всичко, което ни се каже, че може да бъде видяно. Или пък да виждаш само скали и папрат – въпрос на наличие фантазия 🙂
Слязохме на първата площадка. Мъжете обсъждаха наливането на тоновете бетон, с които е запушен входът. Жените разглеждахме множеството предмети, оставени от посетителите и разсъждавахме върху тяхната символика.
Първа аз се реших да сляза на долната площадка, досами входа на предполагаемата гробница. Данчо слезе с мен. Сигурно никога няма да си изясня дали това, което усетих, бе истинско или бе плод на очакванията и фантазията ми. Усетих непозната енергия, усетих присъствието на нещо голямо. Усетих странна тежест в гърдите си, усетих как в мен се надига страх. Реших, че няма да му се поддам и поех дълбоко въздух. Тази доказана техника свърши работа и не избягах 🙂 Останах. Остана и плътното усещане за присъствието на нещо голямо. Постоях още малко и си тръгнах примирена с мисълта, че още не съм готова за тази Истина. Данчо пък остана разочарован, че няма как да разбере защо от водата излизат мехурчета, при положение, че бетонът на входа е плътно положен 🙂
След нас една от жените от групата се престраши да слезе. Другите вече бяха тръгнали към колата. Останах с нея, защото видях, че я е страх да остане сама. Говорехме (най-вече тя) за мястото, за странните предмети и т.н. И, като застана до входа, тази жена така се изплаши, че като започна да се прекръства, да повтаря, че я е страх и че е сигурна, че дяволът е тук… започнах да се притеснявам за нея. Добре, че страхът ѝ даде сила, та изкачи баира от най-стръмната му част за норматив 🙂 Отне ѝ доста време, за да се съвземе. Дори мускуляците от Гранична полиция, които се присъединиха към нас, започнаха да разширяват зеници, заразени от паниката ѝ 🙂 А на мен ми беше интересно да слушам как описва изживяното абсолютно идентично с това, което аз усетих – случи ни се едно и също, но го приехме по различен начин.
И така – всеки усети по свой начин мястото. Надявам се някой ден да науча и отговорите на стотиците въпроси, които ме изпълват. Надявам се ако наистина има Истина и тя е скрита тук, да заслужим нейната поява на бял свят!
Казват, че Странджа е един от енергийните центрове на планетата и пази България. Вярвам, че е така. Дано!
13.08.2016 г.