Отглеждам си една прекрасна десетгодишна девойка, която прекрасно плавно навлиза в прекрасния житейски епизод, наречен пубертет. Сладкото ми и гушкаво бебче, което е любопитно за света и жадно за смях и веселия, все по-често е заменено от киселото и неглижиращо всичко около себе си чудовище в режим „Who cares?!“. Или, казано на нашенски – „`се тая!“ .
Голяма част от диалозите ни са следните:
– Какво ще вечеряш?
– Какво има?
– Има това, това и това.
– А еди-какво-си няма ли?
– Не, няма.
– Ми, тогава, `се тая !
***
– Взе ли си ключовете?
– Не.
– А как ще се прибереш?
– Оф, `се тая.
***
– Мамо, ще ходя със сандали.
– Добре, но свали чорапогащника.
– Искам с чорапогащник.
– Но сандали с чорапогащник не е много стилно.
– Оф, `се тая!
***
– Девет часа е, а още не си написала домашните!
– `се тая.
– Какво „`се тая“, кога ще ги пишеш, кога ще спим?!
– Оф, `се тая, ще ходя без домашно.
– А госпожицата дали ще ти се зарадва?
– `се тая, казах.
***
– Мамо, тук таковата онова дето така.
– Какво?
– Оф, ТАКОВАТА ОНОВА ДЕТО ТАКА!
– Не те разбирам за какво говориш.
– Оф, `се тая!
Мога да продължа до безкрайност.
Все се заричам, че ще вляза и аз в такъв режим. Може пък да се получи яко.
Например:
Влиза шефът и задава въпрос:
– Нети, докъде го докара с твоята част от проекта?
– Ми, е, тука, такова…
– Всички теб чакат!
– Оф, `се тая!
Или примерен разговор с мъжа ми:
– Забравила си да платиш тока и го спряха.
– Ми, `се тая.
Надали някога ще ми се случи нещо подобно, разбира се. Но със сигурност ще опитам следното:
– Мамо, какво има за вечеря?
– Нищо.
– Как така нищо? Какво ще ядем?
– Оф, `се тая!
Само да свършат пълнените чушки, пилешката супа, талиателите „Карбонара“, задушените картофи и ягодовата торта, ще сервирам за вечеря „`се тая“.
В крайна сметка…`се тая!
Публикувано за първи път в сайта Мама Нинджа.
Оххх, като чета и си мисля какво ли ме чака и мен, като гледам моята щерка колко е палава и голяма командирка. 😀 И ние сме минали по този път и в крайна сметка ‘се тая! 😀 😀 😀
😆
‘се таяяяя!