Моето голямо и щастливо семейство

unnamed
Снимката е от кръщенето на Ева и на нея са главните действащи лица – жените в семейството 🙂

Дъщеря ми е дете на разделени родители.

Брат ѝ е дете на разведени родители.

Синовете на мъжа ми са деца на разведени родители.

Всички те са деца, живеещи в различни от общоприетите обстоятелства.

Те са щастливи деца!

Съвсем преднамерено започвам точно с тези думи – за да привлекат внимание и да предизвикат емоция. Децата на разделени родители винаги предизвикват емоция, най-често съжаление. А разделените родители винаги предизвикват възмущение. Но, всъщност, не това е тема на този текст.

Хората се събират и се разделят. Съвсем естествено е. Да, обществото все още не го приема за нормално, но е такова. Човешките взаимоотношения търпят промяна – било то еволюция, деградация или чисто и просто осъзнаване на невъзможността да се продължава по общ път, защото такъв в действителност няма. Връзката/бракът не са като договор с Топлофикация, след който разводът е невъзможен. Напротив – когато вече наистина не можеш да продължиш по липсващата пътека, имаш избор да тръгнеш по нова. Не искам да навлизам в темата за причините за раздялата, последствията, алтернативата да останеш и всички останали аспекти, водещи до нейното случване или не-случване. Спирам дотук, защото това също не е обект на текста.

Големият стрес при раздялата на родители се полага на децата. Това е факт. И е неизбежно. И е тъжно. И не познавам родител, който да не е страдал с цялото си същество, че го причинява на детето си. Но в повечето случаи това е по-малкото зло. Няма да говоря за положителните за едно дете ефекти от раздялата на родителите му, нито за отрицателните при оставането на родителите заедно, нито за обратното на двете. Това не е в конкретиката на темата на текста.

Това, за което реално искам да говоря, са взаимоотношенията след раздялата.

След като е мислено и премисляно, след като са отсяти всичките „За” и „Против”, след като е взето решение и раздялата е вече факт – какво следва оттук нататък?

Най-класическата постановка при разделени родители включва в себе си скандали, надскачане, неадекватни методи за привличане на детето към единия или другия, конкуриране между двамата, правене на мръсни номера за ограничаване на срещите на детето с родителя, с когото не живее, злословене по адрес на другия и очернянето му пред детето и много, много други. И, не, с тези думи не целя привличане на внимание, както по-горе. Тук назовавам абсолютно реални ситуации, на които съм била пряк свидетел и от някои от които дори съм била потърпевша. Не преувеличавам, дори напротив – спестявам изброяването на редица много по-груби и дори престъпни действия.

Следващият вариант на взаимоотношения е умерените и дипломатични такива. Родителите пазят нормално и адекватно поведение, не натоварват детето с драми от междуличностно естество и поставят ясни граници кой кое и как изпълнява за доброто на детето.  За щастие все по-често срещам разделени родители, които са избрали този вариант на живот след раздялата. Излезли са от битово-драматичния характер на първия пример, осъзнали са, че детето им е най-важно в тази ситуация и са дали всичко от себе си, за да му осигурят максимално хармонична връзка с всеки от тях.

И идва ред на превъзходната степен – приятелство, разбирателство, взаимност. Аз избрах този вариант за мен, детето ми, баща ѝ и всички пряко свързани с нас хора. За щастие, всички засегнати страни се съгласиха с моя избор и го осъществихме. Коствало е доста на всеки, но си заслужава. Обединихме се върху идеята да дадем на детето максималното, което може да бъде извлечено при тези обстоятелства. И го правим. За щастие с времето и двамата родители срещнахме хора, които към днешна дата са наши спътници в живота и които приеха нашите взаимоотношения като съвсем естествени. Защото те са точно такива – естествени и нормални! Няма нищо по-естествено от това да се разбираш с бащата/майката на детето ти, с когото сте разделени. Да си помагате, да бъдете приятели, да се смеете заедно и да споделяте тревогите. Това е толкова нормално, колкото е ненормално да не се разбирате, да се мразите и отношенията ви да ощетяват детето. Семейството на дъщеря ми е едно голямо и щастливо семейство. А тя се радва на спокойствие, разбирателство и хармония. Препоръчваме такова семейство на всеки!

За да не звуча голословна, ще изброя няколко предимства на добрите взаимоотношения между разделени родители. Примерите, които ще разкажа, са свързани с дъщеря ми. Да, в семейството ни има още три деца, но само дъщеря ми е мое биологично дете и само за нея имам право да разказвам пред  широка публика.

Предимства на добрите отношения между разделени родители:

 1. Детето не е подложено на напрежение!

Напрежението между родителите се предава на детето, колкото и да се стараем да не е така. Когато детето е подложено на кофти реплики за майка му/баща му, словесни престрелки между двамата, задаване на въпроси от типа „Кой от нас предпочиташ/обичаш повече?”, разпитване за живота на другия и всякакви подобни изпълнения, детската психика претърпява огромен стрес. Детето започва да се опитва да се нагажда към поведението на този, с който е в момента, да иска да му се хареса. Но в същия момент неминуемо изпитва вина, че по този начин предава другия. После сцената се сменя, но контекстът ѝ остава същия. И това дете започва да генерира адски нездравословно напрежение в себе си. Дъщеря ми беше подложена закратко на любопитството и непремерените реплики на родителите на баща й. Детето беше толкова объркано, че дори сега се натъжавам, сещайки се. За щастие този етап беше пресечен скорострелно и отмина безболезнено.

Разбирателството спестява напрежението!

2Детето не изпитва вина!

Тук става дума за един определен вид вина. Много тъжен вид вина. Много деца на разделени родители обвиняват себе си за раздялата. Не бях се замисляла за това, когато един ден, скоро след раздялата с баща ѝ, дъщеря ми ме попита „Мамо, аз ли съм виновна? Защото не съм слушала ли?”.  Това беше такъв силен и звучен шамар за мен, че ми отне време да се освестя. Четох, разговарях с  хора, допитвах се до специалисти и до препатили. Оказа се, че това явление е често срещано. Не бива да се подценява!

Абсолютно убедена съм, че освен разговорите, които са важни, основна роля за отърсването на дъщеря ми от тази вина изиграха нашите добри отношения с баща ѝ. Неограничените ѝ срещи с него, прекараното време заедно тримата, веселбите и позитивните моменти ѝ помогнаха да усети и осъзнае, че в нея няма дори минимална причина за нашата раздяла.

 

3. Повече източници на полезна информация и помощ

Често родителят, който оглежда детето, избягва да търси помощ и съвет за ежедневни ситуации от другия родител, воден от притеснението, че може да създаде впечатление, че не се справя. А това притеснение идва предимно от факта, че му е било натяквано/споменавано, че не се справя. Особено когато става дума за възпитанието, образованието и развитието на детето. Затова този родител рови и се бъхти из всевъзможни източници на информация, за да разреши ситуацията. И това понякога е времеемко и недостатъчно ефективно.

Какво правим ние?

Както вече стана ясно, дъщеря ми разполага с четирима възрастни в най-близкото си обкръжение. И четиримата имаме своите силни страни.  Затова, когато ѝ е необходимо съдействие, тя се обръща към този, който има най-голям шанс да ѝ помогне. И останалите сме абсолютно съгласни с това. Например, когато трябва да нарисува нещо за училище, веднага викаме на помощ жената на баща ѝ, която рисува прекрасно и може да ѝ даде най-точните насоки, вместо аз да се напъвам да измисля как да направим портрет на Васил Левски, при положение, че върховното ми постижение в рисуването е човече от чертички.

4. Споделени разходи

Да, строго практичната част също е важна!

Много от разделените родители спекулират с парите за детето. Често този, който плаща издръжка, се ограничава само с нея. Или, дори да не се ограничава само с нея, то харчи пари за детето само когато то е при него или когато другият родител отчаяно му се е примолил. За мое огромно съжаление това ми твърдение също не е преувеличено. И под „харчи пари” имам предвид да се купи нещо необходимо, а не безразборно пилеене. За мен е непонятно, но наистина много хора спекулират с парите за детето. Често в това виждат начин да уязвят другия родител. Тъжно и глупаво е, но е факт.

В практиката на нашето семейство нещата стоят така – При който е детето в момента на възнкване на необходимост от купуване на нещо – той го купува. Ако точно сега няма финансова възможност – звъни на другия. Големите суми – за лагери, за безбожно скъпи коледни подаръци, за балетни палци и пачки (!!! едно сериозно перо е това) – парите се делят поравно.

5. Улеснена логистика

Родителят, при който живее детето, винаги е по-натоварен с неговото водене и прибиране на детска градина/училище, кръжоци, тренировки, уроци, забавления и подобни. Често другият родител се ограничава или бива ограничен до определените часове и дни за виждане с детето. Това води до едни изтощителни упражнения и гимнастики, особено когато детето все още не е достатъчно самостоятелно. Още по-сложно става, когато работното време на родителя се разминава с част от ангажиментите на детето.

Когато родителите са в разбирателство и не спазват строго определените правила за виждане, нещата стават по-лесни.

Ролите по логистиката  в нашето семейство са разпределени, но понякога се случват и рокади. С повече хора рокадите са по-лесни и дъщеря ми винаги е отишла на балет, винаги е отишла на английски и никога не е седяла сама до тъмно в училище, за да чака някой да я прибере.

Е, имахме наскоро един случай, една събота, когато така се насметоха нещата, че цялото кралско войнство се оказа с неотложни ангажименти. За щастие имам и прекрасни приятели, които приютиха милото ми дете (Ели, Тони, обичам ви и ви благодаря безкрайно!).  Но такива неща се случват и в най-добрите семейства 🙂

6. Големи и весели празненства

Колкото и примамливо да звучи многократното празнуване на рожден ден, вярвам, че за всяко дете е много по-важно да сподели точно този ден с най-любимите си хора. Накуп. За дъщеря ми е така – тя обича, когато всички сме заедно. А най-много обича когато всички сме заедно и тя е център на вниманието :). Нейните рождени дни, последни учебни дни, премиери на сцена и всякакви други поводи и празненства, са съпътствани от голяма и шумна агитка и то съставена от най-близките ѝ хора. И тя е щастлива. И има големи количества смях, забавления и конфети (които баща й много обича да гърми в хола ми).

Искрено се надявам, че с това безобразно дълго писание ще успея да променя вижданията поне на един човек за взаимоотношенията след раздялата и това ще доведе до повече усмивки на поне едно детско личице. Нали заради децата си сме способни на всичко? Е, нека тогава просто направим най-нормалното и естественото – да се разбираме човешки!

За финал искам да кажа нещо съвсем лично на тези, които харесват, искат и ще направят избора, който аз направих за семейството на дъщеря ми –  Хора, направете го! Не е лесно, няма да лъжа. Пригответе се обществото с  неговото скапано, ограничено и НЕмеродавно мнение да се опита да ви смаже. Първото, което хората правят, когато чуят/видят връзката в семейството на дъщеря ми, е да изпаднат в ступор. Будим огромно изумление. Дъщеря ми пък понякога изпада в неловкост, когато е принудена да обяснява кой кой е. Всякакви любопитни хора задават всевъзможни въпроси, понякога се чуват и нелепи и дори гадни коментари. Народът не е узрял достатъчно, за да приема такива отношения за нормални. За него те са ненормални и дори абстрактни, извратени. Но да не ви пука! Заслужава си! А с времето приближените ви започват да ви приемат и дори да ви се възхищават. И, между нас казано, сигурна съм, че дори някои благородно завиждат  🙂

Този текст е публикуван за първи път в сайта МайкоМила!

3 коментари за “Моето голямо и щастливо семейство

  1. Кристина казват:

    Жмуц, това е текста, който ще се постарая да достигне до много познати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва бисквитки, за да ви предложи по-добро сърфиране. Разглеждайки този уебсайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки.