Лайфхак – в пералня козунак

През годините много хора са ме гледали озадачено, когато казвам, че меся козунак в пералнята. Да, звучи страшно, но не е. И спестява на кухненския плот едни 100 удара, на ръцете и гърба – изтръпналост и мускулна треска, а на психиката – известна доза напрежение.

Поради ужасяващата скука, породена от извънредното положение, се хванах да визуализирам накратко тази опростяваща живота на месещите козунаци техника.

Ще спестя рецептата и ще мина направо към съществената част.

Стъпка 1 – омазняваме доволно от вътрешната страна една найлонова (или най-лонова) торбичка/пликче/чантичка/кесийка – наименованието няма значение. Брандирането също не е важно. Същественото е да е плътна и здрава.

Стъпка 2 – поставяме омесеното до фаза “готово за блъскане” тесто в торбичката.

Стъпка 3 – завързваме здраво чантичката, но без да я стягаме плътно по тестото, а му оставяме въздух. След което слагаме вързопчето в още едно пликче, което също завързваме здраво. Връзването го осъществявам посредством ластик за коса, по-известен като “ластичка”.

Стъпка 4 – подготвяме нещо, което да поставим в пералнята заедно с тестото, за да обира вибрациите. Иначе рискуваме да “разбием” барабана и опростяването на процеса по месене на козунак да ни излезе минимум на цената на ремонт. В моя случай спасяващите барабана неща са възглавниците на Ева – мадмоазел Френски макарон, мистър Smiley-in-love и бай Ачко. Убедена съм, че включването на бай Ачко в инициативата ще допринесе за магията на очарователно вкусния козунак.

Стъпка 5 – слагаме кесийката с тестото при нашите приятелчета в пералнята.

Стъпка 6 – настройваме пералнята на центрофуга. ВАЖНО! БЕЗ ИЗПЛАКВАНЕ! САМО ЦЕНТРОФУГА! Повярвайте ми, това е от съществена важност!

Стъпка 7 – пускаме пералнята и оставяме нашите другарчета да се забавляват в така заформилото се пого.

Стъпка 8 – докато пичовете в пералнята се натискат, ние релаксираме. Например с чаша кафе (или и още нещо) на терасата. Защото психическото здраве на правещия козунаци трябва да се задържи на поне близко до нормалното състояние.

Стъпка 9 – вадим тестото от пералнята и действаме, както си действаме по принцип – втасване, оформяне, ала-бала.

Резултатът от цялата галимация при мен изглежда така. Е, малко се поотплеснах и го позагорих, но печенето не е предмет на този обучителен текст, така че това няма значение.

Бонус лайфхак!

Досадното многократно втасване на мая, тесто и вече оформен козунак се осъществява в загрята на 50 градуса фурна. Загряваме, слагаме вътре което е наред да втасва и изключваме фурната. На снимката – втасваща мая:

Да ви е лек животът!

И не прекалявайте с великденското плюскане, защото извънредното положение рано или късно ще свърши и ще се наложи да минете през входната врата. ХО.ХО.ХО.