❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
Какъв ден! Ах, какъв ден!
Отдавна не бях имала такъв.
Снощи до посред нощ правихме някакви планове за днес. Трябваше да ходим на някакви места с някакви хора. Обаче всичко пропадна. Което към момента отчитам като идеално, не че и тогава ми дремеше особено. Нямам драма с нямането на планове. Но Данчо, изпаднал в неприятната за него ситуация да не знае какво ще прави през следващия ден, седна пред мапса и започна със зуумирането. Това зуумиране си му е запазена марка и често води до изненади. Не винаги приятни, но в повечето случаи да. Този път изнамира място, което звучи супер интересно – оброк и скално светилище “Кръстати камен”. Пътят до него се очертава да е забавен. Тоест, знаем го колко е забавен, защото сме минавали по него с Ангуа. Точно в района на светилището е такова черно, че имаме поне по два изпаднали бъбрека там. Супер. Тръгваме.
Пътуваме по забравени от Бога пътища, минаваме през също толкова забравени села. Снежно и лежерно е. Марк Нопфлър с приятния си тембър задава въпроса “Where do you think you’re going?” “Този път знам”, отговарям му. Не особено убедително, ако трябва да съм честна, де. Това светилище го има в мапса, за разлика от други, което е добре. Лошото е, че го има обозначено на две места. Търсене ще е, ама все пак знам къде отивам. Надявам се да знам къде отивам. Добре, де, имам бегла представа къде отивам. Престани да ме питаш!
Тръгваме по черния път. Снегът е пресен. Минавала е кола, което е в наш плюс. Движим смело. Пътят става все по-скапан. Смелостта ни се редуцира. Стигаме до място, което ще е пълна тъпотия ако тръгнем да минаваме. Следите от миналата преди нас кола, която очевидно е доста по-високопроходима, показват колко трудно е минала. Гарантирано ще се загнездим и ще трябва да чакаме тук пролетта. Оставяме колата и тръгваме пеш. Все пак по навигация са само 3.5 километра в посока, което е съвсем приемливо.
Ходим по следите от колата. Не е най-леката разходка, защото под снега калта е заледена и се пързаля, но не е и некво тегаво. Пътят почти постоянно се спуска. От време на време изказвам на глас опасенията си, че връщането ще е яко бъхтене. Но на ум си мисля (са ще бъда сметната за пълно айларипи, ама дреме ми), че някак си в представите си не се виждам да го ходя наобратно. Интуицията ми подсказва, че ще ни върнат с кола. Филмарката в мен се обажда с предположението, че може да не се виждам как се връщам, защото някъде напред ще умра. Прогонвам тази мисъл. Мисли позитивно!
Пред поредната изоставена къща, която подминаваме, Данчо вади телефона, за да види къде сме. Според мапса сме в село Ветрен, където би трябвало да бъдем. Подминали сме отбивката за едното предполагаемо местоположение на кръста. Абе, аз не видях никаква потенциална отбивка. А и селото да е една къща… Нещо не е натамън с тая карта, ама да видим. Продължаваме към второто уж-местоположение, с надеждата да е то. Ако пък не е, на връщане ще идем на първото.
Вървим, вървим. След 200 метра трябва да хванем някъде на ляво. 189 метра преди отбивката попадаме на… софра! Два джипа с ловджии. Спрели на средата на пътя и опънали софрата на капака на единия.
– Точно на време дойдохте! – посрещат ни – Идвайте да обядваме!
Егати якото! Ама, егати якото! Още “добър ден” не сме си казали, те вече на маса, тоест на капак ни канят! Велико!
Опитваме се да им откажем, щото то неудобно така. А и имаме още скитня да скитаме. Обаче не става, не щат да ни чуят. Докато мигна, в ръката ми вече има чаша. В последната секунда преди да я напълнят, успявам да ги надвикам и да кажа, че ракия не пия. Поглеждат ме със съмнение. За миг се освестяват от шока и ми наливат уиски. Поне спрях наливането до прилично малко количество. Едно поемане на дъх по-късно в ръката ми е набутан суджук. Домашен. Дивечов. (За щастие не ми разказаха от какво е, защото мисълта, че дъвча парче от Бамби, щеше да ме обрече на вечен глад.) Еми… както казват нашите домакини, “в гората храната е обща” Добре дошли на горско партиииии!
След като вече сме приобщени към импровизирания обяд, следва да се опознаем. Питат ни чий… нали… на това зачукано място. Казваме, че отиваме на кръста. Започват да се бият по челата и един през друг да ни обясняват колко далеч и в колко грешна посока сме. Опитваме се да спорим, показваме картата. Даже не пожелават да я погледнат.
– На мен ли ще вярвате, дето по цял ден съм тук, или на интернет?!
Няма какво да им отговорим. Дъвчем суджуци и сланини и с благодарност приемаме предложението да ни върнат обратно и да ни покажат къде е оброка.
Говорим си за лов. В момента се правят хайки за вреден дивеч. Хвалят се с два вълка от вчера. Показват снимки. Любопитно налитам да гледам. Не знам колко трябва ми е изветрял мозъка, че да не вдена какво има на снимките. Представям си някакви много яки кадри с вълци, величествени такива, красиви. Да, нищо подобно. Снимка с два убити вълка. Деба! ДЕБА! Скапана работа. Ловджиите са пичове, и то големи. Обаче са и скапаняци. Хобито им е скапаняшко. Деба!
Събираме пазара. Разпределяме се по колите. Много ми се искаше да се возя в каросерията на пикапа. Не ме огрява. Нагмецваме се в джипа. Знаех си, че няма да се връщам пеша по тоя път, знаех си! Седя между Данчо и един малко по-малък от него. Да речем, че е сближаващо. Тръгваме. Летим през гората, подскачаме, кандилкаме се. Хиля се като пача. Ракия в бутилка от минерална вода обикаля из колата. Дънят яки сърбежи. Забавно е. Шофьорчето е на видима възраст по-близка до малолетието отколкото до пълнолетието. Мисля позитивно. Все пак наистина е мега забавно.
Стигаме до мястото, където е нашата кола. Хващаме в тотално различна посока от тази, от която идваме. Вече движим по неотъпкан път. Продължавам да мисля позитивно. След приблизително 2 километра спираме на един разклон, където новите ни приятели ни изсипват от джипа и ни изпращат с указания как да стигнем до оброка. Стократно им благодарим за всичко и поемаме всеки по пътя си.
Честно, срещата с тия хора беше страхотна! Страхотна! И си мисля, че ако вчера не се беше разсъхнала организацията, това нямаше да ми се случи. Дори само един човек още да имаше с нас, нямаше да се возим като камикадзета в ловджийски джип. Или пък, сега като се замисля, можеше да се кача в пикапа… Абе, всичко е такова, каквото трябва да бъде. Оф, с много философия е пълна тая гора.
Пътеката към оброка отново е заледен черен път. Пъплим около половин километър. Виждаме табелата, за която ловджиите ни казаха, и тръгваме на дясно. Аз ходя по следите на дребно животинче, може би лисица. Данчо се въобразява на вакъл местен чобанин и ходи все едно познава гората. Озовава се до глезени във вода и тиня. За урок ще му е. Хората са казали “В Рим прави като римляните”. Тази максима никога не ме е подвеждала.
Най-накрая пред нас е Кръстати камен!
Кръстати камен е оброк, съвместѐн с древно светилище. Оброкът е огромен, почти три метров каменен кръст. Внушителен. Преди няколко години иманяри са подкопали основите му, в следствие от което е паднал върху скалите и се е счупил. Хора от околията са го поправили и изправили.
Очаквах, че снегът ще ни попречи да разгледаме добре светилището. Така и стана. Ще дойдем отново в не-снежно време, за да видим ямките и каналите му.
То така или иначе искам пак да дойда, защото наоколо има още два оброка, в единия от които има кутел. Това трябва да се види.
Тръгваме наобратно. Вчера с Ева правихме някакви брутални упражнения, поради което изкачването на първата част от пътя до колата ми разказва играта на краката. Останалата част е супер разходка. Навсякъде са щъкали животинки и се правим на разбирачи да анализираме следите.
Финалната права ни носи бонус точки – изоставена застава. Какво по-хубаво от неочакван урбекс да десерт?!
В село Илия ни пресрещат граничните. Славата ни вече е дошла до селото преди нас. Бъзикаме се с нашето изгубване. Казват, че има много по-лесен и кратък път до оброка. Освен това има и човек, който с кеф разхожда туристи. Вече сме подготвени за следващия път. Пак ще се идва!
Обичам такива дни. Да има тръпка, да има срещи с интересни хора, да има смях и малко лудост. А и се приближихме с още един ден до лятото!