Ден 13, 07.08.2019
Доломити, Италия
Около 300 км, 7 часа
Отново не ми се мърда. Иде ми да си прережа вените. Обаче ако легна да го правя в тясната душ кабина, ще се изгърча. А винаги след изгърчване ме връхлита убийствено главоболие. Отказах се.
Чета много литература за Втората световна война и за концлагери. Действа ми като регулатор за лигавщините ми. Винаги, когато се усетя на предела на силите си, си припомням какво са преживяли хората тогава и се стягам. Така и днес, докато си мия зъбите с насълзени очи, си повтарям: “Вземи се в ръце, магаре такова! Хората са живяли в концлагери и не са мрънкали! Майка ти се пребори с мозъчен тумор! А ти хленчиш, защото не си се наспала… Кифла с кифлите!”
За днес си поставяме амбициозна цел – 7 прохода. Трябва да си изпълним таргета все пак 🙂 Тази задача се оказа супер лесна и сега седим и не вярваме, че успяхме не само да минем всичките 7, ами предо̀брихме работата и ги докарахме до 10. Пълна лудница! Ама то в момента се намираме в някаква адска паяжина от проходи. Излизаш от единия и влизаш в другия. Времето, обратно на прогнозите, беше супер. Трафикът беше от много слаб до поносим. Въобще, шус и въ̀рти!
А каква красота е! Станах разногледа.
Изброявам проходи и слагам по една снимка от всеки, защото няма какво толкова да пиша.
1. Passo di Giau – най-добрите гледки за деня. Ама слагам тази снимка, защото много ме кефи.
2. Passo Tre Croci
3. Passo Falzarego
4. Passo Valparola
5. Passo Staulanza
6. Passo Duran
В едно забутано селце на Passo Duran открихме ресторант, в който сервират храна! Да, знам, че звуча дебилно. Обаче си е за черпене, ако откриеш в Италия ресторант, който предлага храна в диапазона 14:00-19:00 ч. Още повече ако е на Мачу Пикчу у царевичака. Напуках се с равиоли с тиква. Ама, много са вкусни пусти равиоли с тиква!
Чухме се с Митака и най-накрая успяхме да стиковаме маршрутите си. Разбрахме се да се чакаме преди следващия проход, който беше последен в дневния план и да го минем заедно. Срещнахме се, побръмчахме и нацъкахме кратка фотосесия на Ангуа.
Данчо искаше да се повози с автобуса, но той го подмина като малка гара.
7. Passo Cereda
Седнахме на превала на прохода да пием кафе. Разправяме си кой какво е правил днес, пращаме дразнещи селфита на тези, които не можеха да са с нас днес (Милена 😉 ) и правим планове за the long way home.
Обаче часът е едва 16:00 и нещо ни гложди. Плахо предложих идеята да ошушкаме и някой от проходите, предвидени за утре. На момчетата не им беше нужно никакво убеждаване. Нахвърляхме в мапса потенциалните жертви, а той ни каза, че обиколката ще отнеме по-малко от два часа. Метнахме се на моторетките и отпрашихме. Трафикът клонеше към нулев и си направихме супер кеф.
Трите бонус прохода за деня са:
8. Passo Rolle
9. Passo Valles – този и следващият не бяха толкова за гледане, колкото за каране и затова имам снимки само на табелите им
10. Pas de Sen Peligrin
Мега доволни от върховното постижение и от невероятното изживяване из Доломитите, отново пихме по кафе (оф, много кафета изджасах през това пътуване) и направихме план за утре. Срещаме се еди-къде-си и отиваме да побием знамето на заветния 50-ти проход. Честта се пада на шантавия Passo San Boldo. Честито да му е и нека тръпне в очакване!
Решихме да съкратим воаяжа с 1-2 дни и утре полека да се отправяме към вкъщи. Предвид, че мисията ще бъде изпълнена (че даже и малко отгоре, но за това -утре), предпочетохме да се приберем заедно с Митака, който трябва да си е у дома в събота. Освен ако по пътя не ни хрумне някоя гениална идея и не хукнем нанякъде, ама това не се знае знае ли се 🙂
П.П. А пък току що близо до хотела ни, който е на върха на Fedaia Pass, падаха камъни. Като за “лека нощ”…