❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
Ден 12, 06.08.2019
Доломити, Италия
Около 280 км, 9 часа
С всяка следваща сутрин изсулването от кревата става все по-сложна задача. Умората систематично надделява, а гоненето на график с нищо не допринася за справянето с нея. Чувствам се все едно ме е блъснал влак. Четири пъти. Все повече се изнервям от мисълта, че през и без това недостатъчния ми годишен отпуск, аз всяка сутрин се будя с часовник и то доста рано. Всеки час недоспиване, добавен към вече 6-7 годишния ми проблем с безсънието, е още един пирон. Не цигарите ще ме убият, а неспането. Кисела съм, реве ми се. И Данчо не е по-китка от мен, ама спортистът в него все още успява да го изтласка от леглото бързо. А аз се влача като сопол. На всичкото отгоре днес съм с болки в корема (които не спряха цял ден), което ме прави съвсем щастлива…
Стартираме с планова смяна на предна гума на Ангуа. Да се види и тя у нови чепици, нали е кифла. Снощи бяхме набелязали гумаджийница и отидохме направо там. Нямаха такава, каквато искахме. Обадихме се на Митко да му кажем да не ни чака, че ще търсим гума и ще се забавим. Пичът, който се зае с нас, прозвъни целия град, но никъде нямаше налична. Сложихме друга. Младежът беше супер чевръст и скоро бяхме на нисък старт.
Започнахме дневната доза лов на проходи в 11:30 ч. с Passo Mendola. Приятен е. Опаткахме го бързо.
Следващия проход беше Passo Lavaze. Районът е претърпял сериозна буря и хиляди дървета лежаха изкоренени и пречупени наоколо. Много тъжно. Тук ни подкара и дъждът, който щеше да е наш спътник до края на деня.
В магазина на върха на прохода едни женици ме взеха за луда. Влязох аз да купувам стикер и си говоря с Данчо през разговорното устройство в каската. Изреждам му стикери, хилиме се нещо. По едно време забелязвам продавачката и двете ѝ клиентии как се споглеждат, казват си нещо. Не им обърнах особено внимание и продължих да взимам стикери от кутията. Вече съвсем привлякоха вниманието ми, когато започнаха да отстъпват встрани, очевидно да се вторачват в мен и да говорят на по-висок тон. Осъзнах, че явно им изглеждам не съвсем урѐд и ги плаша. Разсмях се, казах им, че не съм луда и че не си говоря сама, посочих им разговорното отстрани на каската и Данчо през прозореца. Смяха се много и ми се извиняваха за реакцията си.
И така, след като успях да убедя поне един човек, че не съм избръмчалка, доволна се качих на мотора и се отправихме към Passo Nigra (Nigerpass). Там се срещнахме с Митака и пихме кафе. Той вече беше опаткал проходите, които ни предстояха, затова хванахме отново в различни посоки.
Passo Costalunga (Karerpass) постави началото на очарователната ни среща с Доломитите.
Гвоздеят на днешния трип беше Passo Sella. Този проход предлага такива гледки, че не само пОскаш сълза, ами ти иде да ревеш с глас. Въпреки силния дъжд и ниските облаци, или пък може би именно заради тях, панорамата беше невероятна. Мъглявините добавяха един леко зловещ елемент към цялата визия, което беше много по вкуса ми. Макар замръзнала и подгизнала, направих фотосесия на Ангуа, която, предвид че е върколачка, стоеше прекрасно на този фон. Определено Passo Sella повежда личната ми класация от проходи. Фантастичен!
Веднага след Sella започва Passo Gardena, който също е супер красив и ни посрещна с дъга.
Последваха Passo Campolongo и Passo Pordoi. Вторият го прекръстихме на Порой, за да съответства на времето. И те са красиви, но не колкото предишните два. С тях на практика направихме пълна обиколка на планината Piz Boè.
Последен за деня беше Passo Fedaia, на върха на който ни очакват топли легълца 🙂 Проходът също е много красив – има си високи скали, глетчери и супер синьо езерце. Надяваме се утре сутрин да не вали и да се разходим лежерно наоколо.
След като се оплаках от гредите, които все нацелваме с местата за настаняване, днес получихме компенсация – мястото е супер приятно, а хората са страхотни и ни изчаха да се довлечем и да ни нахранят, вместо да затворят ресторанта в колкото часа го затварят. Няплющях се с чудесни равиоли с крем от тиква и много масло, гледайки през прозореца как навън светка и трещи.
Преброихме колко прохода сме минали дотук и бройката леко ни притесни. Амбициозната цел на пътуването е да минем през 50 прохода. Обаче тази бройка още ни се опъва. Кофти номер ни изигра лошото време в началото на пътешествието, заради което пропуснахме няколко прохода, включени заради цифрата. Даже мен ме хвана спортната злоба, дето въобще не съм състезателен типаж и по принцип хич не ми дреме за разни постижения. Обаче след толкова гърч да не успеем да изпълним целта, ще е много тъпо. Ако времето се пооправи, ще успеем. Но ако продължи да е скапано май ще се приберем безславно.
А докато пиша този текст, бях нападната от пеперуда. Един от най-големите ми ужаси. Данчо ме спаси, но ме сдруса паниката и не мога да заспя. Язък, че си легнах рано.