13 февруари 2022 г.
Тракийско скално светилище Пещта
Село Ослен Криводол, Мездра
От месеци чакам подходящо време, за да го видя с очите си това светилище и всичките му рисунки и чудатости, ама пусти сняг не ще да се разкара. Днес най-накрая това се случи. Доволна съм, и то много.
Тракийското скално светилище Пещта е поредното забравено от Бога и времето място. Съвсем скоро, само преди няколко години, е било открито. Проведени са не много обстойни проучвания. Уж директорът на историческия музей във Враца има желание да се направят сериозни изследвания, ама ще видим дали ще му се осъществят намеренията, защото нали знаем – пари няма. (Това все повече ме вади от кожата.)
Нещо много интересно – Една дама, изследователка на руни, допуска възможността светилище Пещта да датира от 13 000 години преди новата ера! Учените не потвърждават твърдението ѝ, но и не го отричат. Представяте ли си какво би означавало, ако предположенията ѝ се потвърдят? – Това ще означава, че този комплекс е по-стар от Гьобекли тепе, който все още официално е най-старият мегалитен култов комплекс в света, и от Карахан тепе, за който допускат, че може да е по-стар, ама не е сигурно. Това звучи толкова амбициозно, ама защо пък не?!
Светилище Пещта е впечатляващо. Първо, защото има много скални изсичания, които са кое от кое по-интересни. Много ме е яд, че не навсякъде светлината беше подходяща, та някои от рисунките не са лесни за различаване на снимките.

Второто, с което обектът впечатлява, е абсолютно категоричните следи от човешко присъствие. Просто нямам думи, с които да го опиша, а обективът ми не успява да улови всичко видяно по начина, по който очите го виждат в пространството. Аз, която се радвам на/страдам от доста развинтена фантазия, в един момент вече си представях как се движа из остатъчните светлини от етерните тела на древни мегалитни постройки, които са се срутили с грохот някога много, много отдавна.
Третото впечатляващо са скалните форми, които виждаш, накъдето и да се обърнеш. Все нещо ти прилича на нещо. Някои са естествени, други, според мен, са умишлено създадени.



Четвъртото супер впечатляващо нещо е скалната рисунка на Богинята Майка в детеродна поза, която се намира в една от равнинните части на светилището. Не успях да направя хубава снимка, в която да се видят всичките контури на рисунката.

Обаче ми се случи нещо супер интересно – приложението за разпознаване на текст върху снимка на телефона ми засече надпис в рисунката, който гласи “181 е”. Със сигурност е просто комбинация от линии, които наподобяват въпросните цифри и буква, но ме изкефи. Дори влязох във филма, че може би и при древните засичането на gps-координати и адреси е мърдало и всъщност е трябвало числото да е 183, което е номерът на моя блок. Нещо са искали да ми кажат може би 😁 Сега сериозно – много ме впечатли главата на Богинята Майка, която страшно ми прилича на тази при Белоградчик, която пък бива оприличавана на рисунка от Магурата. Въобще, много е интересно!
Искам да знам, да му се не знае!
Оф, бях решила този път да напиша 2 реда и да не досаждам с много думи, ама то пък как ще знаете какво ви показвам. Сори, но не мога без думите.

