❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
Ден 5, 4 май 2022, сряда
Не мога да проумея как съществувам вече толкова години, предвид колко съм глупава! Аз, която все проповядвам, че човек трябва да следва мечтите си, да се възползва от възможностите, които му се предоставят, да действа смело и подобни, днес отново пропилях предоставената ми възможност!
В хотела е отседнал французин, моторист. Отива в Мардин, на Ван, в Иран, в Армения, в Грузия… Всичките места, за които мечтая! Два месеца минимум ще пътува! И! Предлага ми да тръгна с него! Боже! Предлага ми да тръгна с него до Мардин, Ван, Иран, Армения, Грузия…! А аз кърша китки и се кискам като дебил! Сакът ми стои на мотора на Митачето и чака да взема решение. Жан Мишел (вижте какво име само!) още няколко пъти ме кани. А аз… аз му пожелавам лек път… Глупава история, джанъм, глу-па-ва!
Не тръгвам ни за Мардин, ни за Иран, ни за Грузия. Не знам накъде тръгвам. Знам само, че ще пътуваме на север и ще се опитаме да бягаме от дъжда. Това последното е обречено на неуспех според прогнозите, но ще видим, може пък и днес да ни върже. Каквото-такова.
Отиваме до мястото, което вчера вечерта пропуснахме – Çanlı Kilise. Мястото е страхотно! И то не само самите останки, ами и долината наоколо. И светлината е чудесна. Много добре се получи, че не успяхме да дойдем вчера, а го оставихме за днес. Руините са супер интересни. Всяко помещение сякаш е било параклис. Абе, много е яко!
Ето малко гугълщини, леко на сигански, ама не ми се занимава да ги натамъня: “Църквата Çanlı, което означава „църква с камбани“ или „църква с камбана“, е руини от византийската епоха, разположени на около 15 км югоизточно от град Аксарай в Турция. Състои се от голямо скално селище, обграждащо видна зидана църква, която дава името си на цялото място.” “Видна” звучи супер.
А ето и малко снимки от това отнасящо шапките място:










На тръгване виждаме, че преди малко Кроули е чукнал петдесетака. Ех, как летят километрите, момче! Кога беше малко моторче, кога стана петдесет хилядник… Жив и здрав да си ни и все така смело да илядиш!
Връщаме се в града, където одеве си набелязахме бензиностанция. Бензинджията ни загражда и започва да ни говори. На английски! Супер. Вече се радваме на хора, с които да се разберем. Покрай нас се завърта и една девойка. Красива е. Казвам това на бензинджията, а той ѝ превежда. Момичето се усмихва още по-красиво. Валил пък я спазарява да се снимат.
Докато се оправяме уж да тръгваме, Симона забелязва, че вътре има кафе машина. Така ми се пие хубаво кафе, че директно заявявам, че сядаме да пием кафе.
Правя кафетата, а англоговорящият типаж стои при мен и си приказваме. Хубавичката девойчица се върти около нас и нещо говори. При поредната ѝ реплика той превежда, че тя пита дали може да я вземем с нас. Отговарям: “Разбира се! Нашият приятел ще бъде щастлив!” Смеем се. Излизам при останалите. Скарвам се на Валил, че се гъзурчат с Митачето да мият моторите, а аз се занимавам да му уреждам мадам. Откакто сме тук обикаля да си търси мадам, а сега, когато я е намерил, се занимава с глупости. Стегна се след скарването ми и връхлита. Без кой знае колко уговорки двамата се мятат на мотора и отпрашват към хоризонта.

Голям смях пада. Настроението на всички – и нашето, и на насъбралият се наоколо персонал на бензиностанцията, удря тавана. Говорим си, че колкото и да е яко да пътуваш, колкото и да е вдъхновяващо да виждаш страхотни места и да научаваш нови неща, в действителност точно спонтанните емоции и първосигналните междучовешки взаимоотношения са солта на всяко пътешествие. Накрая най-ценното, което остава, е онази топлина в душата, коята носи споменът от изживяната емоция.
Валил заключава, че днес предоставяните шансове явно са зодиакално ориентирани. Първо на мен ми се отвори такъв, сега и на него. Всички поглеждаме изразително към Митачето. И той е нашата зодия. Събрали сме се три броя Везни. Сигурно затова пътешествието ни протича толкова балансирано и хармонично – заради прекрасната енергия, която носим ние тримата. Та звездите тези дни са позиционирани много авантюристично за Везните, само че ние май не сме достатъчно способни да се възползваме от възможностите. Или просто хороскопите са пълна глупост и нямат отношение към личната тъпотия на всеки.
Не искаме да си тръгваме, толкова ни е хубаво. Аксарай е рай! Но трябва. Ненавиждам “трябва”, обаче така съм се позиционирала в света, че не мога да си позволя да кажа “Майната му, нищо не трябва!”
Пътуваме дълго и еднообразно. След много тъпи километри пристигаме на соленото езеро Tuz Gölü. На паркинга има два български мотора. Някакъв младеж идва при нас още преди да слезем. С Валил се знаят от фейса. Говорим си кой накъде и какво. Отиваме до езерото. Веднага свалям обувките и наджапвам. Водата е топла. Дъното е тинясало и леко гадничко за стъпване, но джапам, няма как, не може да остане ненаджапана вода.


Тръгваме по шанаджийски пътчета през някакви разкошни равнини. Минаваме през селца. Наоколо е пълно със стада с животни. Галин, който има богат опит с животновъдството, натрупан в Либия и Стрелча, ни поучава какво да правим, когато бъдем изненадани от стадо на пътя: “Когато се врежеш в стадо с овце, в никакъв случай не трепай коча. Това е гадно. Овцете ще страдат, че няма кой да ги мърли.” Логично звучи, не ли?
След приятното пътуване из тези равнини пристигаме на последното планирано за днес място – Köprüköy seyir terası – сеир тераса над каньон. Има някаква драматургия с плащането на 6-те лири за вход, ама Данчо строява портиерите. Гледката от терасата не е кой знае какво – малко каньонче в дясно, а в ляво мост, който също сме планирали да видим, но ни изглежда леко бутафорен и решаваме да го пропуснем. А пък до него има и сватбена фотосесия, която вече ще ни дойде тенденциозно в повече. Не си заслужаваше разправията с кредитни карти и кешове за тази тераса. Изпиваме по един чай в кафенето до терасата.



Времето вече се е смарангясало. Решаваме да сложим дъждобраните. Гадост. Но необходима гадост. И добре, че ги обличаме. Не след дълго започва да прикапва, да позавалява, да си вали пичовската… Валя ни до последно, че продължи и след това. Не беше някакъв адски дъжд, каквито историята познава, но си беше достатъчно неприятен. И духаше. То откакто сме в Турция все духа, но днес беше съвсем гадно. И студено беше. Не мога да кажа точни градуси, защото Кроули и на Валил мотора не постигнаха единодушие по въпроса, но няма особено значение дали последните два часа от пътуването са минали при температура 6 градуса или при температура 4 градуса. Се тая, мисля.
Въпреки студът, гадостта и непрекъснатото дрънкане на простотии, аз все пак съвсем успешно късам лентата и заспивам. Наложи се да спираме, за да се назобам с редбул, чай и шоколад, които закрепват положението за около половин час и после всичко пак е както си беше. Не знам какво ми става, тотал щета.
Тази вечер ще нощуваме в Kastamonu. Данчо изнамери хотел, в чието име фигурира думата “конак”. Чудесен е, постарали са се да е много близо до автентична старовремска сграда, но без да мирише зле. Повечето къщи с претенции да са автентични и т.н., в които сме се настанявали, задължително миришат като да не са почиствани от времето, от което се твърди, че са. Тук е супер чисто, приятно и добре изглеждащо. А над нас е крепостта.

Мислехме да се наконтим и да разцъкаме чаршията, но на мен така ми е спрял токът, че свеждам упражненията до измиване на коса и обличане на чисти дрехи. Толкова.
П.П. Данчо констатира, че за втори път откакто сме тук някой ми предлага да тръгна с него. А има ли два, ще има и три, това си е закон. Та трябва да се стегна и добре да си преценя приоритетите преди да ме е връхлетяла следващата възможност, за да не пропилея и нея.
П.П.2. През последните два-три дни Митачето нещо хич го нема, ходи ми такъв един out of space, но днес излезе от матрицата с гръм и трясък. Урод ❤️