❗️Последвайте youtube канала “Шашави приключения”, в който качваме видеа от пътешествията – https://youtube.com/@Crazy_adventures_bg
Не спирам да му го крещя това на рождените дни. Този път съм му приготвила подарък, който истински го зарадва. Най-накрая, след толкова години, успях да измисля нещо яко.
В този празничен ден ни чака тегав път. Не толкова заради многото километри, колкото защото част от тях ще са по главни пътища, което е шибано.
Ставаме по-рано, за да тръгнем по-рано. Тръгваме относително рано, което е по-добре от късно.
Пътуваме в посока Плоещ, Синая и оттам хващаме гората. Горатаааа! Кеф ми е, че пак ще сме в планината. Не компенсира напълно пропуснатото море, но е добре. Тръгваме по готин път. Над нас се събират облаци, духа силно, но не вали. Прохладно е, което е супер. Постепенно навлизаме в по-оживени територии и трафикът се засилва чувствително. Минаваме през села, които миришат на пикня, а̀ко, боклук… Данчо заключава, че явно сме на ароматерапия. Не е забавно пътуване. А и влаковата линия, която върви успоредно на пътя, е празна. Поне едно “ту-туууу” за разкош можеше да чуем.
Снощи Наско обогати днешния ни план с място, за което дори не бях чувала – манастирът в Снагов. Там бил погребан Влад Цепеш, или поне главата му. Това твърдят източниците в интернет, които прехвърлих. След дълго и уморително пътуване спираме пред моста, който води към острова, където е манастира. Паркираме Кроули на много индианско, да не кажа циганско място, затова се помъкваме по моста с екипи и каски. Слънцето вече жари адово и е отврат. Точно стигаме до портите на манастира, когато ни пресреща истерична девойка, която нервно крещи нещо на румънски. Казваме ѝ да мине на английски. Изкрещява, че след 10 минути затварят моста и трябва да се махаме, ама ако много искаме да влезем, да си платим по 15 леи и все пак до 10 минути да сме се омели. Не го казва толкова гладко, разбира се, едва сглобяваме какво иска да ни каже. Изкрещи, де, не да каже. Питаме защо, какво става. Все пак е добре да вземем информиран избор. Тя продължава да крещи “15 леи, 10 минитс ор го!” Повтори го 700 пъти. Докато асимилираме какво се случва, тя се насочва срещу други туристи, крещи по тях, след което се затичва по моста. Объркани сме. Меко казано. Влизаме плахо в двора. Вътре има още няколко туриста, които притеснено се шугавят наоколо. Явно и те са били навикани. Пред църквата стои на вид още по-шашав от девойката човек. Две девойки му се офлянкват да влязат, той се прави, че не ги вижда. Шантава работа. Правим една снимка на църквата и се махаме. Баси абсурда.
Насе, дишай спокойно, не го видяхме без теб! Но си прав, че надали ще искаме да дойдем заедно. Не обичам да повтарям места, където съм се чувствала зле, пък ако ще най-интересното нещо да има там. И не забравяй – обичаме те, обичай ни и ти!
А, да, за протокола – нали знаете, че граф Дракула е измислен литературен герой, превърнат в последствие във филмов? Тоест, не съществува. Румънците не се кефят особено на това Влад Цепеш да бъде наричан Дракула и да бъде асоцииран с вампир. Да, превърнали са замъка в Бран в туристическа атракция, но това се дължи най-вероятно на предприемчивост, защото знаят, че няма да се преборят с Дракула, та поне някакви пари от туризъм да се изкарват. Но не се кефят.
Вече сме доста поизтърбушени от жегата и трафика. Излизаме на супер омразния ми път Букурещ – Синая. Спираме да хапнем. Храната е поносима, без да е гадна. Според мен. На Данчо му е гадна и заявява, че няма търпение да се приберем. Вече се е пренаситил на румънщини и си иска вкъщи. И на мен май вече ми е малко ту мъч. Още ден… още ден…
Пичовете от заведението ни черпят кафе, защото сме мотористи. Много е яко това! Освен това сервитьорът ни съдейства да се информираме дали можем да минем по шанаджийското пътче, което сме намислили, защото в гугъл се вижда огромна табела, че преминаването на превозни средства е забранено. А и сутринта в хотела едни мотористи нещо разсъждаваха, че е забранено, ама се минавало и в най-лошия случай сме щели да се разминем с глоба. Та, момчето се обажда в някаква хижа, намираща се на пътя и ги пита – можем да минем без никакъв проблем, казват.
Пътуването до Синая е каквото е винаги пътуването по този път – неприятно. Влизаме в Синая и след два километра се отклоняваме по набелязания маршрут. Помислих си дали все пак да не идем до Пелеш, защото и двата пъти, когато съм ходила до него, той не работеше. 2 пъти! Страшен късмет. Ама то кво да ви говоря – хващала съм Дахау в ремонт! Никакъв късмет нямам със забележителностите, това е. Бързо изритвам мисълта за Пелеш и дори не споменавам на Данчо.
Това неясно пътче, което бе съвсем случайно и едва ли не по неволя включено в румънското ни пътешествие, се оказа черешката на тортата!
Малко лирично отклонение. Точно тук, на входа на това приказно място, Кроули чукна 30-така. 30 000 километра, измерени в емоции.
Намираме се в Bucegi Natural Park и ни заобикалят зашеметяващи гледки. Вият се едни страхотни пътечки и ни разкриват пейзаж след пейзаж. Страхотно е!
Наричаме мястото “румънския Белмекен”. Много прилича като ландшафт, а има и спортна база. Само язовирът липсва. Стигаме до края на асфалта, което е на около 200 метра от базата. (Данчо твърди, че е по-скоро на около 2 километра, но аз на мъже за мерни единици не вярвам.) На височина 1925 метра сме, а температурата е 11 градуса. За половин час минахме от 31 на 11 градуса. Шокова терапия. Все едно верно сме на СПА.
Хващаме някакво друго пътче. Хоп! Ами ето го язовирът, що така бързо го отписахме?!
След язовира има пещера, която изглежда добре в интернет. Но работи до 18:00 часа. Няма да успеем. Обещаваме си, че ще дойдем тук отново. Това разкошно място заслужава да му се отделят минимум 2 дни.
В началото на парка видях табела, която забранява храненето на мечки.
А аз толкова исках да набера боровинки, защото на сладките мечета им е трудно да ги берат с тези огромни лапи, и да ги храня от шепа. Но щом е забранено… А и кьораво мече не видяхме. Не че искам да има кьорави мечета, не, искам всички да са в цветущо здраве, просто такъв е изразът.
И така, след 47 километра скитосване из парка Bucegi се отправяме към хотела, където ще си спретнем скромно празненство. Доволни сме, че точно тук е финалът на пътешествието ни. Беше разкошно!
Черпя ви със снимка на Дом Периньон и Моет, които аз от своя страна ще гледам само на рафта в хладилника, защото още не считам бъбреците си за излишни.
Наздраве! Лек път и до нови срещи!
Или както според гугъл преводач биха казали в Румъния:
Noroc! Mod ușor de întâlniri noi!
Простете ми, ако не е вярно. От този шашав език научих само “Да” и “Хайде”, които се превеждат съответно “Да” и “Хайде”.