Началото на днешния разказ е за нещо, което пропуснах вчера – кефът на хората, които срещаме. Пътуваме си по всевъзможни места и отвсякъде ни обсипват ръкомахания, усмивки, блеснали очи и радостни възгласи. Толкова ни се радват хората, че ми е направо нереално! И то не само децата, както си е обичайно, ами всички – млади, стари, мъже, жени. Махат, викат, тичат след нас, снимат ни. Даже трима овчари на един баир ни направиха видео. А полицаите – махат, кимат, усмихват ни се. Направо е страхотно. И всички кокорят едни очи, изпълнени с вълнение (а може би и възхищение хихи). Не знам на какво се дължи това. Може би защото по тези северни места мотористите не са обичайна гледка. И наистина, не срещнахме нито един моторист из планинските пътища, само по магистралите. Недоумявам защо тези фантастични места не са популярни. Аз си представях, че ще е бъкано с мотори, но е точно обратното. Та, страхотно е усещането всеки, покрай когото минем, да ни се радва искрено.
Край на лиричното отклонение.
Албания
28.04, Великден
Денят започва със страхотни гледки, палачинки, неочаквано лесно превземане на баира от хотела до пътя, а за някои от нас (разбирай мен) – физзарядка.
Отиваме при Пипи и Люси. Пием кафе, аз спамя Фейсбука. Оправяме се да тръгваме. Нощната лампа отказва да зацепи, но я измамваме и запалва. Поемаме по ждрелото на река Lumi i Valbones (името е според Гугъл мапс), по което дойдохме вчера. Впечатляваща природа – огромни скали, красиво-синя река, навсякъде зеленина. Много красиво!
От Bajram Curry хващаме надясно по шосе SH22 обратно към Кукъс. Така се озоваваме на ИЗУМИТЕЛНО ЖЕСТОК ПЪТ! Наистина, това е най-прекрасният път, по който съм минавала. Гледките са направо възхитителни! С влизането в планината ни грабват едни страхотни завои и серпентини. Постепенно пред нас се разкриват гледки към езеро Фиерза (Fierza reservoir), коя от коя по-спиращи дъха. Въобще, това нещо SH22 не може да бъде описано с думи прости! Затова днешният пътепис ще е по-скоро фотопис.
Накратко за трасето – дълго е около 130 км. (от Bajram Curry до Кукъс). Настилката като цяло е добре (по албански, да не се повтарям). Има всякакви видове завои, направо е цяла вселена от завои! Има си и всички възможни нередности – дупки, свлачища, пропаднали части, всичко. Но, ако се пътува с едно наум, няма да има внезапни изненади. Северната част на трасето е с по-добра настилка, на юг се влошава. В края се влива в шосе SH5, което е доста трагично в този си участък. Последните 10-ина километра са доста зле – кофти настилка, рязки завои при спускане и разрушени обезопасителни конструкции. Малко страшничко си беше. Финалните 200 метра са работна площадка на строящата се в момента магистрала.
А сега – фото галерия от SH22:
След SH22 и SH5 хванахме магистралата за Тирана. Хубав път е. Но да попаднем от онази пустош в това, макар и не много интензивно движение, си беше стрес за организЪма. Обаче се придвижихме бързо. А и самата магистрала е приятна, не е като Хемус, да речем. Целта за деня е морският курорт Shëngjin (така и не схванах как се произнася). 20-ина километра преди него Минка отново си изпълни репертоара и ни преведе през мега скапан път, пълен с камикадзета. Отново беше по албански страшно.
Малко преди хотела се отбихме в автомивка, за да свалим калта и прахоляка от Ангуа и Нощната ламБа.
Настанихме се и тръгнахме да търсим храна. Изходихме целия курорт на кръст, но не намерихме нищо читаво. Преджвакахме някакви посредствени калмари и гадни пици.
Но пък с Пипи голяма игра ударихме по плажа.
Прогнозите за времето за следващите 5 дни за Черна гора са трагични. Отказваме се от така мечтаната дестинация и утре тръгваме към Гърция. Честно, много ми е тъжно!