Скалната църква при с. Михалич и крепостта Букелон в с. Маточина

През района на Свиленград съм минавала единици пъти и то само транзит. Беше ми много любопитно да разцъкаме наоколо, да минем по зачукани пътчета и да видим интересни места из Сакар планина.

Няма да разказвам за самото пътуване, а ще обърна внимание на две места, които според мен си заслужава да се видят – скалната църква при село Михалич и крепостта Букелон в село Маточина.

Само вмятам предупреждение, та пътуващите да имат едно наум – тук пътищата са забравени ако не от Бога, то със сигурност от държавната и общинската администрации. Следователно са оставени на доизживяване. Има съвсем прилични участъци, но има и сериозно изтърбушени. Карайте внимателно! Особено ако някой ентусиаст с пистарка се е засилил в тази посока (макар да е малко вероятно) – търпение и никаква газ, братленце.

Скална църква “Свети Пантелеймон” при село Михалич

Местоположение –
https://goo.gl/maps/sZJwGFpXJioWxFpV7

Църквата се намира на приблизително километър и половина от селото. Стига се с мотор/автомобил почти до нея, като за целта се отбива от асфалта и се продължава малко по черен път. Ама наистина малко. Хубавото е, че има табели преди и на самата отбивка, та няма начин да се сбърка. Превозното средство се оставя на малко плато, на което също има табела.

От табелата се спуска пътечка, която отвежда до църквата. Има-няма петдесетина метра ходене. Не, че съм добра с разстоянията и мерните единици, напротив. Ама, доверете ми се.

Църквата е изградена във варовиков масив. Изграждането ѝ датира от Х век и се предоплага, че е дело на монаси отшелници. В Уикипедия има много подробности за градежа и конструкцията, които аз въобще не разбирам, затова дори няма да се опитвам да ги коментирам или преразказвам. Ще си прочетете, ако ви интересува.

В самия храм ни отвеждат живописни стъпала, а легенда твърди, че входът се охранява от две змии-пазителки, които изпълзяват, когато усетят, че влиза човек с лоши помисли. Ние не видяхме пазителките, което приемам като добър знак.

Храмът си има импровизиран олтар, на който вярващи и молещи се са оставили икони и свещи, в които сигурно са вложили всичката си надежда за чудо… Кой знае…

По стените на църквата тече вода, за която легендите твърдят, че е лечебна. Дали е така – Божа̀ работа. Аз само мога да кажа, че е магично приятно да стоиш в тишината на храма и да слушаш как водата капе.

(Подобна на тази църква е “Свети дух” в село Маточина. Ние не я посетихме, защото пътят до нея беше много ка̀лен и решихме да не губим време, защото и морето ни чакаше все пак.)

Траншеи и картечни гнезда

Непосредствено до църквата “Св. Пантелеймон”, само на още около петдесет метра (разбрахме се, че ми се доверявате за разстоянията), се намират останки от траншеи и картечни гнезда. Районът е пограничен, границата с Турция отстои на няма и километър южно от мястото, и следователно не е необичайно тук да има останки от отбранителна линия. Даже бункерите и окопите са обичайна част от пейзажа наоколо.

Сега, за да не изглеждам по-умна, отколкото съм в действителност, ще призная, че току що научих от Данчо думата “траншея/траншеи” и значението ѝ. Та, ако случайно още някой освен мен не е запознат с терминологията – според Българския тълковен речник траншея е “Дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при водене на бой или при строителство на пътища, канали и др.” За лаиците като мен – просто окоп.

По линията на траншеята има две картечни гнезда, в които веднага се наврях. Обичам изоставени военни (и не само) неща. Конкретните неща бяха леко скучни на фона на други, в които съм била, ама все пак не върви да ги подмина.

Я да сложа и един Кроули, застанал гордо в началото на пътеката към църквата. За разкош.

Крепостта Букелон в село Маточина

Името на селото – Маточина – ми създава усещане за уют. Представям си стар очукан чайник, от който в използвани безброй години чашки с изсветлели оранжеви цветчета по тях се налива чай. Вдига се тежка пара и гъст аромат изпълва въздуха. Маточината действа добре срещу стреса и безспокойството. И в моята картина няма стрес. Има само спокойствие. Един вид си представям усещането за “къщата на баба”, за което съм чела и слушала. Не мога да говоря от собствен опит, а само си представям, защото моята баба, мир на душата ѝ, живееше в столичен апартамент, където някак духът на “къщата на баба” е по-различен. Май се отплеснах.

Местоположение на крепост Букелон – https://goo.gl/maps/SL2bL7raFFnqEsGZ9

Останките от крепостта се извисяват гордо над село Маточина. До тях се стига през селото, като пътят няма как да се обърка, защото хем е единственият възможен, хем има и табели. Черен е. Пътят имам предвид. И, честно казано, за мен е малко гадничък – чакъл, два остри завоя… Още не мога да свикна с темпото на Данчо и Кроули по черното и все съм на кокал.

От крепостта е останала само част от кулата, която се извисява величествено със своите 18 метра височина.

На места около кулата се забелязват останки и от крепостната стена. Повече части от стената ще видите, ако се загледате в къщите в Маточина. Дааа, през годините (и даже вековете) хората са си “брали” камъни от стената, както казват съвременните берачи на строителни материали, с които камъни са си строили къщите и зидовете. Да речем, че са го правили, за да съхранят духа и историята и да ги спасят от разрухата. Да речем…

Датирането на крепостта е относително понятие. Опитах да се ограмотя по въпроса с историята на мястото, но не успях да достигна до конкретика. Учените не са категорични дали крепостта е построена през XIII или XIV век. Въпреки това се правят опити да се свърже с готите, кан Крум, цар Калоян и пленяването на Балдуин. Въобще, доста неща може да се изчетат, ама дали, или, казва ли ти някой.

Факт е, че от хълма при крепостта се разкрива красива гледка към село Маточина, към поречието на Тунджа, към територията отвъд турската граница. Факт е и че кулата е внушителна както отвън, така и отвътре.

Завършвам с още една, даже две снимки на Кроули, защото си е ‘убавец мамин, макар и да е грозник.

А вие пътувайте! ‘щото е яко!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да ви предложи по-добро сърфиране. Разглеждайки този уебсайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки.