Честит рожден ден, Любов!

Някога, не ми се мисли преди колко много години, чух за първи път една песен. Тази песен така ми бръкна в душата, че се зарекох, че ако някой някога спонтанно ме поздрави с нея, ще се омъжа за него.
След няколко грандиозни развода и раздели, промених този си обет на “Ако някой някога ме поздрави с тази песен, ще отида с него дори накрай света!”
Времето продължи да си тече, а тази “прокоба” остана да виси някъде там в пространството, почти забравена.

Един следобед, докато си произвеждах нормата (бях втора смяна в завода), телефонът ми звънна. Данчо. Още бяхме в процес на плахо заграждане и потръпвах, когато телефонът изпишеше неговото име. Вдигнах, а той ми каза:
– Покрай твоята еуфория по концерта на Бон Джоуви, реших да ги преслушам по-обстойно. И две песни много ми харесаха. Ама едната повече и съм паркирал на паркинга зад сградата и я слушам за n-ти път, защото някак си ми напомня на теб. Искам да ти я пусна. Слушай (пуска музиката и доближава телефона до колоната):
– “Там, тара-дарам…” – започват първите акорди на песента. Аз се вцепенявам и набивам червената слушалка. След което рязко излизам от ступора, захвърлям поялника и се затичвам към паркинга. Той ме вижда и излиза от колата.
– Ти знаеш ли какво направи?! – развиквам му се.
– Ъъъъ… – надали е очаквал да му се разкрещя – Всичко наред ли е?
– Ама, ти знаеш ли какво направи?! – продължавам с дебилната си истерия.
– Какво съм направил? Пуснах ти песен по телефона? Какво толкова е станало? – сепва ми се той.
– Е такова е станало – сега ще трябва да отида с теб дори накрай света! – фръцнах се и избягах.
По-късно му обясних какво е направил. Прие го философски 🙂

Честно казано, никога не си бях представяла, че това може да ми се случи. Не смятах за възможно въобще някой някога да чуе точно тази песен, тя да му “проговори” и той да ме поздрави с нея. Приемах това си заричане като най-обикновените момичешки фантасмагории с ясно невъзможна осъществимост. Не го бях вписала в графата „Everything is possible“.
Да, ама не!

И така, вече шест години си ходим двамата до всички краища на света. В телефона ми не фигурира като Данчо, а като Любов. И когато ми се обажда, телефонът звъни с “Там, тара-дарам…”

Днес, 27.08., мъжът до мен, който е най-прекрасният мъж на света, има рожден ден!

А е най-прекрасният, защото:
– Винаги е готов да помогне на всеки;
– Умен е! (Excel пасти да яде);
– Обича да мие чинии;
– Обича деца и страхотно се забавлява с тях;
– Има непоклатимо чувство за отговорност;
– Супер отворен е за света и хората;
– Обикаля по нощите из затънтени села, за да търси лек за температурата ми и целува ръцете на бабата, дала му билки;
– Притежава огромен ръст и още по-огромно сърце;
– Не само, че търпи отвратителната ми натура, ами и ме обича.

Честит рожден ден, Любов!
Обичам те!
И, искам да те поздравя с една песен –
https://youtu.be/59NoqP02ZYM