Скучно прибиране от Охрид

24 май 2021

Заглавието ви разказа всичко за днешния ден. По-подробната му версия би била “Охрид – път – бензиностанция в Тетово – път – бензиностанция в Крива Паланка – път – висене на граница – път – бензиностанция след Кюстендил – път – София”. Но, като съм повела хорото, ще се опитам да изсмуча някакви простотии от пръстите си, за да сглобя някакъв семпъл финален пътепис, с който да финишираме тази поредица ако не с финес, то с апломб.

Трябваше Ева и Валил да тръгнат много рано и да се приберат максимално бързо, защото в късния следобед имат неотложен ангажимент. Ние с Данчо и Митко трябваше да спим и да се търкаляме по креватите до откат, след което лежерно да се приберем. Но не стана точно така. Едните окъсняха с тръгването, другите подранихме със ставането. В крайна сметка всички тръгваме заедно.

Почти час и половина няма нищо интересно. Път. Некви псувни по идиоти и дупки, ама те са тривиална част от играта. 

На бензиностанцията в Тетово Данчо и Митко генерират блестящата идея да ме правят касиер на пътуването. Пунктът за плащане на тол такси преди Тетово ни завари неподготвени и се шушкахме сто часа да вадим портфейли и пари. Затова сега искат да сме въоръжени и да стреляме бързо. Аз си представям, че ще спрем на един-два пункта, където ще дам по 50-100 денара и това е. Съгласявам се. Данчо ми дава 550 денара, Митко – 500. Прибирам ги на две отделни купчинки в джоба и смело се отправям към великото плащане на патарини.

Сега, за да усетите добре емоцията на следващото, трябва да ви изясня, че не мога да смятам. Числата ме напрягат, натоварват, побъркват. С цифрите, когато се подвизават самосиндикално, се справям частично, стига да не трябва да ги умножавам и деля. Но влезем ли в числата, положението става страшно. Видя ли число, изпадам в паника, заключвам пръсти зад гърба си и се отдръпвам, а ако наблизо има чесън, веднага си връзвам една глава на врата. Наистина, математиката въобще не я мога. Зная колко е интересна, но ми е напълно непонятна. Не мога да смятам. А и не искам да мога. За мен са думите и отнесеностите, не точните науки. Същото отношение имам и към парѝте – не ги обичам. Не обичам да нося пари в себе си, не мога да ги броя, да смятам ресто, да вземам, да връщам… на баба ти хвърчилото. Адски ме напряга това. Сигурна съм, че много хора са дръпнали финансово, защото не съм усетила как са ме метнали с пари. Благодарна съм на Епъл, че създадоха Wallet. Ходя си само по телефон, купувам си некви неща, слагам палец на четеца и не се занимавам със сметки, ресто, плюсове и минуси.

След това, надявам се, даващо представа какво означава за мен боравенето с пари обяснение, следва да разкажа ужаса, който преживях с патарините. Както казах, представях си как тук ще платя 100 денара от едната пачка, на следващия пункт ще дам 100 от другата и всичко ще е 6. На първата плащам 2х30 от лявата пачка. На втората – уж 2х40 от дясна пачка, обаче ми връщат 60 от 100. Прибирам пачките, заедно със съответната бележка във всяка, пък момчетата после ще изравнят мача. Обачееее… Тия пунктове се оказват много повече от два. И всеки е с различна такса. И на всеки ни таксуват, както си решат, без да ми обясняват – на един точно, на друг по-малко… Побъркват ме. Нямам представа какво плащам. От многото вадене и прибиране на пачките, вече съм изгубила ориентация коя е лявата и коя е дясната. Не, че изначално съм сигурна коя е била лява и коя дясна, щото нали знаете за женските посоки, ама поне за себе си имах някаква схема. Появява се и някаква монета от ресто, която съвсем всява хаос. Добре, че Митко одеве ме подсили с едно шоколадче, та още не съм припаднала от нерви. Опитвам се да се ориентирам по количеството бележки от коя пачка е наред да платя. Но сумите са неравни, а опитите ми да ги изравня са отчаяни. Даже не съм сигурна дали въобще са неравни, защото съм сигурна, че не съм ги сметнала правилно. 30, 50, 20, 40, 30, 40… Бааааси! Някакви числа се блъскат из черепната ми кутия и е ад. Мозъчна смърт! Толкова съм се напрегнала, че не съм усетила как е минал час и половина. Кошмар! Ако трябва да визуализирам мармалада в главата си, то най-подходящо би било да си представите най-огромната драсканица, която сте надраскали на лист хартия по време на най-продължителния и скучен телефонен разговор в живота си и след като си я представите да я оцветите в маджента и електриково зелено. Кома!

Сериозно! Апелирам! Ако искате да връчите счетоводството си на най-глупавия от отбора, то го направете само в случай че наистина искате този човек да получи инсулт тук и сега. Но пък ако толкова искате да се отървете от него, то вземете и постъпете по-хуманно, като просто го застреляте, вместо да постъпвате както химическата промишленост постъпва с опитните мишки.

Пиронът в моя финансово-математически ковчег бе забит от виновниците за всичко – Данчо и Митко, на следващото спиране. Връчвам им двете пачки, заедно с бележките към всяка, като уточнявам коя на кого би трябвало да е и им казвам да си ги сметнат и изравнят. Те вземат която им е по-близо, изхвърлят бележките, прибират парите и заявяват, че въобще не им дреме. Ъъъъъ?! Честно ли? ЧЕСТНО??? А аз за какво бях на входа на белия тунел? Искам да рева…

Стигаме на границата. Минаваме паспортна проверка, след което се сдобиваме с предписание за карантина. 

Дотук добре. Но, но… няма как всичко да е наред. Няма. Митничарка-кариеристка започва да държи тон на Данчо за някаква глупост, която дори не го касае. Той я гледа опулено и се опитва да ѝ обясни, че не е правилната жертва на агресията ѝ. Тя продължава да надига тон. WTF?! Не можем да повярваме какво се случва. Опитваме се да ѝ кажем, че не разбираме поведението ѝ и че същото е не крайно, ами безкрайно неадекватно. Тя обаче си има натрупани някакви нерви и трябва да си ги избие. Но не е попаднала на правилния човек. Данчо вкарва респектиращия тембър, с който успява да я стопира и да я прати в защита. Вече на по-приемлив тон ѝ обяснявам, че поведението ѝ е шокиращо, неподходящо и неадекватно. Вече не крещи, само мрънка под носа си. И ни разкоства. Беше си казала, че трябва да ни покаже кой води парада, и го направи. Половин час се рови в куфарите – отворѝ, извадѝ, покажѝ… Бесни сме, но няма какво да направим, без да си навлечем разправии. Пускаме ѝ кофти шегички, колкото да изпускаме па̀рата и я чакаме да благоволи да ни остави да си тръгнем. Не знам. Не проумявам. България е държавата на гишетата с истерични служители. Наистина, нямам думи. Това някой да крещи по друг за мен е крайно недопустимо. За втори път през последните два месеца ми се случва емоционално нестабилна жена да крещи по мен и то съвсем неочаквано, от нищото. Чувствам се като изнасилена от това. Особено предвид, че едната се налага да я изтърпя още малко като присъствие в живота ми. Крещенето за мен е признак на ниска интелигентност и никакво възпитание. Пф, не знам. Отивам да си измия добре лицето и ръцете.

Останалата част от пътуването е просто пътуване.

Минаваме през лабораторията пред блока. Предвид че това е най-натоварената лаборатория в града, очаквам да висим по опашки до нощите. Обаче, като компенсация за митницата, защото в природата винаги има баланс, има само двама човека, чакащи за тест. Чудо! Правим тестовете и в 17 часа сме си вкъщи. Никога не сме се прибирали толкова рано от пътуване и ни е несвойствено. Тестовете са отрицателни, което не е неочаквано. Изпращам ги в РЗИ Кюстендил, които ме шокират с това, че имейлът им е на собствен домейн, а не в абв. Това явление е рядко срещано в държавната администрация. Сега седим и чакаме да ни върнат отговор, че сме освободени от карантина, за да сложим официална точка на албанската одисея.

П.П. Искам следващия ми пътепис да е леже-пис от някой плаж. И да бъде структуриран приблизително така:

“Ден първи: Лежа по корем.

Ден втори: Работя за тен.

Ден трети: Разби се вълна̀.

Ден четири: Каква тишина…

Ден пети: Прочетена книга.

Ден шести: Гларус намига.

Ден седми: Палмова сянка.

Ден осми: Голямата дрямка…”

И така поне още осем дни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да ви предложи по-добро сърфиране. Разглеждайки този уебсайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки.