Ден 7
Реанимираме
Данчо го боли глава, крив е и нежно ме събужда с тряскане на врати и чекмеджета. Часът е 10:47 местно време. С неистови усилия се изхързулвам от кревата. Влача се към кухнята за кафе. Но какво заварвам там?! – Пипи ни е направила изненада! Палачинки! Юхуууу. Лав ю, Пипи!
Пием кафе на двора. Един по един се събираме. Изтърбушени сме и изглеждаме като стадо скитници, които са участвали в масово меле, след което са нощували под моста. Разговорите се въртят около случки от вчерашния ден, примесени с бъзици, че днес имаме сили да навъртим само максимум 420 километра.
Закусваме в 12:30.
В къщата има две перални, но само една сушилка, при това смотана. Изпираме доста дрехи и няма къде да ги прострем. Безизходицата надделява над срама и Боби и Галин превземат оградата. Алпийска гледка един път!
Прибираме се. Навсякъде небето е мръчкаво, но се разминаваме с дъжда.
Правим си вечеря – ррравиолиии, тортелиииини, стееек, помидооори с базилико и моцареееля. И коктейли с просеко по специална варненска рецепта.
Бобката се е заел със скарата. Люси и Наско си играят с приложение за засичане на камери – Люси пуска сигнал за камера, а Наско тича по улицата и пробва да я засече. По едно време се светва, че има и по-лесен начин и започва да обикаля къщата с мотора. Играят си децата. Имаме си и една домашна лисица, която всяка вечер се разхожда из селото. Обаче все не успяваме да я снимаме.
За утре сме планирали мега забавление. Вече нямам търпение 🙂