Алпи 2019 – част 2 – Швейцария

Ден 3, 28.07.2019 г.

Австрия – Швейцария

478 км.

Утрото беше обгърнато от ниски облаци, ярка зеленина и свежест. Ей, за живущите в алпийските села такива утрини са обичайни. Как да не им завиди човек?!

Закусихме с пресни боровинки и чудесни сирена в уютното кафене на прекрасния хотел, за който разказах в първата част. Седнахме в двора да пием кафе, да очадим с цигарен дим свежия алпийски въздух и да съгласуваме плановете си със синоптичните прогнози. Прогнозите съвсем очаквано затвърдиха подозренията ми, че природата си прави каквото си поиска и хич не ѝ дреме за моите желания. Очакваше се до един час да започнат обилни валежи, което автоматично обезмисляше да се качваме на Орлово гнездо. Стана ми тъпо, защото това беше единственото място от това пътуване, което наистина исках да видя. Ама, какво да се прави… Няма смисъл посещението ми там да е компромисно – да отида заради самото отиване, въпреки че вместо изгледи ще гледам облаци. Оставям си го за друг път.

Метнахме се на Ангуа и се отправихме към Швейцария. За да отметнем максимално разстояние преди да ни е заваляло, карахме по магистрала. Досадно. А и не надхитрихме времето кой знае колко – след около час дъждът ни подкара и то в задръстване заради ремонт (чувствам се като у дома :)). Добрахме се до бензиностанция, където на сухо и завет се намъкнахме в досадните дъждобрани. Там имаше двама младежи, на чийто мотор се беше скапал акумулаторът. Много ми докривя за тях, а нямаше с какво да сме им полезни.

Голяма забава си спретнах в тоалетната. Понеже толкова много ми се пишкаше, почти скочих от мотора в движение и, без да се разопаковам и да свалям каска, влетях в тоалетната. А там ме посреща една зачоклена дама. И като се притесни тази ми ти жена, като взе да се увива още повече и да нервничи… Явно си помисли, че съм някой фетишист (мъж), връхлитащ из тоалетните, за да оглежда женорята. Много се смях сама.

И така, нагмецани в дъждобрани и водоустойчиви аксесоари, се впихме в дъждовния фронт. Три до четири минути по-късно хипер-супер-гига-водоустойчивите ми ръкавици бяха прогизнали. Още когато ги купувахме имах опасения – марката “Орина” може само да ме разсмее, но не и да ми вдъхне доверие. Но Данчо си беше навил на пръста, че трябва ей сега да се купят ръкавици и аз отстъпих, за да не се занимавам. Голяма грешка.

[wpvideo awhxuaEN ]

“I’m only happy when it rains…” пееха Garbage навремето. Още от ученичка винаги си тананикам тази песен, когато вали. Този път и тя беше безсилна да закрепи духа ми. Толкова много ни валя, че имах чувството, че ей сега вече ще се размия и ще изтека в канавката. Седем часа. Валя ни седем скапани, подгизнали часа! И не му стига това, ами и духаше. Имаше моменти, в които цялата бях само пронизваща вледененост и болка.

Вали…

Минаваме покрай Гармиш Партенкирхен, откъдето можеше да се качим на Цухшпитце (нарочно им пиша имената – обожавам немското благозвучие хахаха), но се отказваме и от това. Не ни се дават 20-30-50 евро, за да гледаме сиви облаци.

Вали…

Влизаме в Лихтенщайн. Имахме идея за някакви пътчета тук. Не особено интересни, но колкото да не е без хич. Отказваме се и продължаваме.

Вали…

От миниатюрна табела на някакво мостче разбираме, че сме в Швейцария. Спираме на бензиностанция, за да си купим винетка. Швейцарците имат само годишна винетка – 40 франка. Стрината, която ги продава, предлага на Данчо да си я купи в евро – 40 евро (еврото е по-скъпо от франка). Хитруша.

Вали…

А вече духа и силен страничен вятър със зловещи пориви. Следващите няколко часа бяха отврат – дъжд, вятър, студ. Минавахме покрай езера, поляни, планини и китни селца, но преминавахме транзит, без да спираме. Всяко спиране би означавало допълнително подгизване.
Едва когато стигнахме до прохода Клаусен (Klausen pass), намалихме темпото – поне проходите, които са от основните цели на пътуването, да ги минем по-туристическата, пък ако ще да се удавим. Много е готин за каране и има много красиви гледки. Но, дали вече не го казах… ВАЛИ! Е, все пак се прежалих и слязох, разопаковах се и снимах, няколко пъти даже.

Южната страна на прохода беше в гъста мъгла. Допускам, че имаше красиви гледки, защото тук-там се провиждаха сенките на върли баири и дълбоки пропасти. През прохода се движи и междуградската автобусна линия 408, която е доста редовна и по тази причина се налагаше да се разминаваме с автобуси из тесните завои.

Оставаха ни още 60-ина километра, които вече нямахме търпение да минем и да се приключи с днешното напоително пътуване. Тогава се набихме в задръстване. С леко лутане от страна на Минка (обичайно) успяхме да се измъкнем по странични пътища и да се озовем на втория планиран за деня проход Oberalppass, който да ни отведе до бленувания хотел със сауна, който запазихме. Така мечтаехме да се набутаме в сауната и да разтопим леда по себе си…

Oberalppass също е готин проход, но не е нещо уау. През него се движи влак – нещо средно между теснолинейка и зъбчатка – има си тесни релси и зъбчата линия между тях, която явно служи да го изтегля по по-стръмните участъци.

Пристигнахме в хотела тръпнещи от желание да се шмугнем в сауната. Рецепционистката ни приветства усмихната : “Можете да ползвате сауната по всяко време. Тя се намира в другия ни хотел. Елате да ви го покажа на картата.” … Побесняхме. Такова разочарование… Поне водата в банята беше доволно гореща, та се напарихме. Вечеряхме в ресторанта, където готвачите бяха много отзивчиви ми направиха индивидуална порция, защото се оказа, че не предлагат елементарни неща като пържола със салата. Но се справиха чудесно и хапнахме вкусно.

За утре предстоят 6-7 швейцарски прохода, Женевското езеро, Лозана, Женева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да ви предложи по-добро сърфиране. Разглеждайки този уебсайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки.