Ден 10, 04.08.2019
Няколко пъти Италия – Швейцария и обратно
200 км., 7 часа мързеливо возене
След вчерашния избръмчал ден, днешната сутрин клонеше към пълна неадекватност. Снощи мислехме да останем на това място за още една нощувка, но решихме днес да продължим по график. Проблемът на графикът беше, че зависи от нас. Бяхме лишени от всякакви физически и ментални способности и се влачихме с кафета из двора часове наред, без дори да усетим как времето си минава. В 11:45 благополучно се свлякохме от баира и се качихме на мотора.
Пропуснатия заради тъмницата предната вечер Splügenpass много ме глождеше, затова днешното пътуване започна с повторно преминаване през италианската му част до върха и обратно. Честно казано снощи ми се видя по-внушителен. Но е много як, де! Както разказах в предната част, серпентините му са много откачени. На места си беше зор с нашия танк. За късмет, но не и неочаквано, имаше сериозен трафик в посока Швейцария. Мотори и коли се влачехме като свински черва из прохода. Един олигофрен с чопър без огледала за задно виждане яко ни насмете на една фиба и дори не разбра каква поразия щеше да направи. Пфуууу, идиоти…
На езерото преди върха имаше някакво събитие – сергии, оркестър „Ромски перли“, навалица… като на произволен нашенски събор. Имаше и някакво колективно каране на Vespa, и същото с ретро автомобили. С две думи – пълна лудница. Чевръсто обърнахме и газ наобратно. Спускането пак ми се видя безкрайно, но поне нямаше много движение в нашата посока.
Вторият ни проход днес беше Maloja pass. Приятен, готини гледки.
Maloja pass ни преведе през мега популярния курорт Сейнт Мориц. Данчо предложи да пием кафе там или да погледаме провеждащите се конни състезания. Отказах му кафето, защото преди две години беше пил там кафе за 20 франка и реших са го оставя да си живее с този спомен, вместо да му създавам нов. Конните състезания отказах поради простата причина, че не си нося бричовете и каскета, а не искам да се явявам на такова събитие като неограмотена за дрес кода мотористка-селяндурка. Айде, много моля, нещата трябва да се правят със стил, както ме е учила Ева! Няма да излагам детето сега!
Bernina pass беше третата ни цел. И по пътя към прохода, и през самия него се нагледахме на поредните красиви гледки.
Този проход и преминаващия през него влак ме подсетиха за един мини сериал, който бях гледала преди време. В него един чичак се беше въоръжил с железопътен пътеводител от преди сто години и обикаляше Европа с влак. Много бях впечатлена. Би ми било супер интересно и аз да си спретна подобно пътуване 🙂
Това беше последната ни среща с Швейцарски Алпи за това пътуване. Съвсем откровено казвам, че са приказни и фантастични. От всички места, които обиколихме досега, в тях се нагледах на най-големите красоти. Ще видим как ще е нататък, но сега Швейцария е абсолютния ми фаворит.
След Бернина спряхме за почивка в градчето Тирано, до сами края на прохода. Седнахме да похапнем. Наруших диетата си с порция равиоли. И като ни налегна един мързееел… Единодушно решихме да се завлечем до Бормио и да оставим прохода Стелвио (Passo della Stelvio) за утре. Така и направихме. Вярвам, че решението беше добро, защото преминаването през един от най-култовите проходи в неделя би ни натресло в такъв трафик, че вместо да му се накефим, ще се чувстваме като на Цариградско шосе в 18:30 ч.
Излежаваме се мързеливо в Бормио и чертаем утрешния план. Прогнозите за времето отново рисуват лилави, червени и не-знам-си-какви дъждовни фронтове за следващите дни. Надяваме се отново да ни провърви, ама не по вода.