Ден 5
Женева
Безмоторен ден, 19 177 крачки, 12.1 км
След вчерашната лудница, днес едва отлепихме да се надигнем от кревата. Упс, дивана. Разбудихме се от радостна новина – сушилнята работи! Дрехите ни са изпрани и сухи. Казано си е, че щастието е в малките неща 🙂
Плановете ни за деня тотално се разбишкаха заради пониженото ниво на енергия у нас. До 12 часа се влачихме с кафета по пейките в градинката пред апартамента и ровихме из нета да си набележим цели. Тотално отсвирихме Лозана, макар да ми беше мерак. Ще се миткосваме из Женева. Мисълта за каски, екипи и блъскане в женевския трафик доведе до единодушното решение да оставим Ангуа да си почива и да се възползваме от международния, междуградския и градския транспорт. Според гугъл мапс от селцето ни (Сен Жулиен) до Женева движи автобус, спирката на който ни е на десет минути пеша, а времето за път до центъра на града ще е 30-ина минути. Което е супер.
Поемаме към Женева като японски туристи – неориентирани, но надъхани.
Качихме се в автобуса. Един младеж ни светна как да си купуваме билети – през автомат, с безконтактна карта. Като тук цаката е, че се купува един билет (1.40 евро) за територията на Франция и един, когато се влезе в Швейцария (2.70 евро), за всеки пътник. Сигурно има и някакви по-изгодни билети и карти, но не ни се занимаваше. Слязохме на последната спирка на автобуса, Bel-Ami и хванахме улиците към езерото и парка Jardin Anglias.
Паркът Jardin Anglias не е нищо особено, въпреки славата си. Прилича на Заимов. Но се ползва с привилегията да е разположен на брега на Женевското езеро и двете големи забележителности на града (фонтанът и цветният часовник) да са в двата му края. Тук се закачихме към градския безплатен интернет. Полезно е да се знае, че има такъв. Иска регистрация с мобилен номер, на който изпраща sms. Регистрацията е валидна 6 месеца. Швейцарска му щедрост.
Генерирахме безброй селфита с фонтана Jet d’Eau в далечина. Замислихме се за разходка с корабче. 50-минутната обиколка до статуята на русалката, която е символ на Женевското езеро, струва 15 франка, което е съвсем добра цена. Обаче след едно мега гнусно возене на корабче по Босфора, нещо хич не мога да се прежаля да се кача отново. Затова решихме да пропуснем.
Отидохме до фонтана. Беше много яко, щуросвах се като дете-идиотче. Духаше вятър и с поривите си разпръскваше фонтана навсякъде. Направи ме на мокра кокошка. Като неговата заслуга е само за първото, второто си ми е лично качество.
От играта с водата коремчетата заскрибуцаха и стартирахме игрите на глада. Бяхме решили, че ще обядваме в някой мега готин ресторант, въпреки че сме скъсаняци. Подготвихме се психически, че ще изсипем една торба пари, защото храната в Женева е доста скъпа. То всичко е скъпо, де, нали е в топ 10 на най-скъпите градове в света. Посъветвахме се с TripAdvisor за най-яките ресторанти, набелязахме един и тръгнахме към него. Разбира се – греда, затворен. Започнахме да обикаляме заведение след заведение из стария град, за да си направим густото. След известно време игнорирахме идеята да ни е яко и целяхме просто да ядем. Обаче продължаваше да не ни се получава. Няма да преувелича ако кажа, че разгледахме менютата на 20 ресторанта. Навсякъде предлагат пица, бургери и ризото. Тук-там салати, с цени от 19+ франка за най-обикновена маруля. Ми, да ядем бургери е тъпо. Да ядем пица, при положение, че ни предстоят много дни в Италия, е още по-тъпо. Ризото не обичам, а марулята за 35 лева да си я пасат те. Започна да ни прави впечатление, че в заведенията седят само туристи. Това ме подсети за максимата, която винаги прилагам – “В Рим прави като римляните.” Забелязахме, че масово френско говорящите (предполагаемо местни) обядват салати и готвени храни в кутийки по парковете, върху парапетите, на кейовете за круизните корабчета и даже на площадката до фонтана. За първи път видях това именно в Рим преди 10 години. Тогава все още не бях добила опит с пътуванията из чужбината, бях си закостеняла наследница на велика нация и обявих яденето по този начин за “баси селянията”. Сега вече съм надживяла предразсъдъците, че трябва да ядеш в заведение, иначе изглеждаш като последния мизерник. Решено – отидохме в първия срещнат магазин, купихме си опаковани за ядене навън салати и още разни нещица и се насочихме към близкия парк. Избрахме сенчеста пейка и се отдадохме на женевско гурме на теферич. За справка, покупките на снимката ни струваха 35 франка.
След доволното похапване се върнахме отново в Английската градина, за да ударим по една снимка на цветния часовник.
Седнахме в кафене с гледка към езерото. Две кафета и една кола = 13 франка. Между другото, когато говоря за цените, не го правя, за да се оплаквам, все пак добре зная къде съм дошла и съм си направила сметка. Казвам суми, за да предоставя реална информация, която може да е полезна за някой бъдещ посетител на града. Да, скъпо ни е, но всяко удоволствие си има цена и всеки си прави сметка дали да си го позволи.
Още малко полезна, надявам се, информация, най-вече за водолоци и пикльовци, като мен. Из целия град можете да откриете обществени тоалетни, които са безплатни и, въпреки свободното ползване, изненадващо прилични. Също така има много чешми с питейна вода, което е супер готино, особено в жегите. Питейната и непитейната вода са отбелязани с табели.
Това за тоалетните се сетих да го вметна точно сега, защото докато търсехме една бензиностанция, от която да купим спирачна течност за Ангуа… мдаааа… То не е за разправяне пред хора, ама пък на кого не се е случвало портите на храма да напират да се отворят на неподходящо място… До бензиностанцията, в подземен паркинг, открих чудесна тоалетна – чиста и напълно оборудвана. Та, да знаете, в Женева са помислили за всички човешки нужди.
Тръгнахме да си ходим. Напът за автобусната спирка влязохме в магазин на Victorinox, откъдето Данчо си взе сувенир – джобно ножче с гравирано името му на едно от остриетата. Имайте предвид тази информация, защото ако сте в Женева и предстои да купувате подарък на близък мъж, такова ножче може да е много подходящо. И излиза не особено скъпо – има и модели по 20 франка с гравирането. А си е истинско, швейцарско.
Автоматът за билети в рейса отказа да приеме плащането ни. Което не означаваше, че може да се возим безплатно 🙂 Една мила френска баба се опита да ни съдейства и в крайна сметка ни взе билети с нейната карта, които ние ѝ платихме. За френската част обаче, нямаше как да си вземем билети, та слязохме на границата. Направихме един тур за овации из Сен Жулиен.
Много съм доволна от разходката си в Женева. Яд ме е само, че не се сетихме по-рано да си направим резервация за посещение в ЦЕРН. Добре е туровете да се резервират поне три дни по-рано. Шансът да успееш да влезеш на място е минимален, според информацията, която четох, затова го оставихме за друг път. Иначе – турът е безплатен, с екскурзовод, трае около 2 часа и със сигурност е много интересен. Записвам си го в to do листа.
За утре предстои разходка из френските Алпи. Надявам се да срещнем и някое селце като от мечтите ми 🙂
И ние го имахме с това да ядем в супер мега якото заведение в Женева. Накрая се излъгахме да ядем в една пицария и платихме торбата с парите. За следващите дни и аз преоткрих супермаркетите, салатките в кутийки и т.н. Много хубав пътепис 🙂
С теб много сходни изживявания се оказва, че имаме 🙂