Ден 7, 01.08.2019
Франция
430 километра, 12 часа
Днешното ни пътуване беше далеч по-красиво и приятно от вчерашното, но и с повече страшки. Минахме през няколко прохода, няколко ждрела и няколко пъти влизахме и излизахме от Италия. И няколко пъти се разминахме с инциденти. Само с Ривиерата се простих тотално, но не беше неочаквано.
Първият проход, Col d’Izoard, имаше много слаб трафик и ни показа интересни скални образувания.
Между този и следващия проход пътувахме през красиво ждрело.
Вторият, Col de Vars, не може да се похвали с интересни гледки, но пък е супер приятен за каране. Пихме кафе на върха му. Данчо си упражни френския във вълнуващ разговор с жизнерадостни лели. Аз само кимах и се усмихвах тъпо, защото нивото ми на владеене на езика се изчерпва с това.
Третият проход, Col de la Bonette, е доста дълъг, красив е и ми причини стрес. Велосипедистите, които щъкат из всички френски проходи, тук бяха повече от на останалите (но не и колкото очаквахме, за радост). Тези откачени хора стават като ударени самолети, когато ги налегне умората – криволичат, спират просто ей така, почти мятайки се на земята… абе, направо са си опасни. А по нанадолнищата се шускат като луди. Един такъв неконтролируем обект ни връхлетя толкова дивашки, че Данчо трябваше да изскочи от пътя, за да не се нацепи този челно в нас. Това изхвърчане в канавката ме изплаши супер много и пътуването ми след това премина в постоянно напрежение. Проходът към върха си става по-тесен и движи по ръба на пропаст. Кокалчетата на ръцете ми щяха да се пръснат от стискане и шубе.
Четвърти проход – Col de la Lombard – ужасен ужас. Драматизирам – интересен е проходът. Но ми се видя адски страшен. Качихме го от страната на Франция. Всичките му фиби бяха супер остри и с гаден наклон. Почти нямаше фиба, на която да не си казвах “Е сега вече ще паднем!” Отдавах този си страх на стреса от случката с колоездача, но и Данчо сподели, че завоите са много тегави. От италианска страна пък пътят е доста тесен и през цялото време върви по ръба на пропасти. Урва след урва. Толкова време го спускахме този проход и край нямаше. Спускаме едната урва, почва следваща… до безкрай. Сигурна съм, че от толкова спускане в някакъв момент бяхме много близо до земното ядро, баси. На всичкото отгоре един олигофрен с бус щеше да ни направи на мармалад. Прелетя по тесния път с огромна скорост, ние опасохме шубраците, за да се разминем, а огледалото му мина на сантиметри от рамото ми. Пфуууу. Само идиоти днес…
Петият проход, Col de Maddalena (Col de Larche), беше приятен и лежерен – чудесен за отпускане след напрегнатия Ломбард.
Шестият и последен за деня проход, Colle della Angello, го бяхме оставили за ако остане време, защото беше като цяло извън маршрута, а и трябваше да го минем в двете посоки, за да се приберем. Добре, че остана време и го минахме! Този ми стана абсолютен фаворит! От страната на Франция е красив и лек, върха му е внушителен, със страхотни скали (които обаче мъглата ги налази за секунди), а от страната на Италия е с дивашки наклон. 14% наклон е сериозна работа. Запалихме накладките направо. И всяко мускулче и сухожилие по ръцете и гърба ми се запали от зор да се държа изправена, за да не се изплющя върху Данчо. Накратко – спускането по ангелския проход е адско 🙂 Въпреки това беше супер. Но, разбира се – в мъгла.
За да се приберем в Бриансон минахме повторно през Col d’Izoard. Там някак се оказахме сред агресивно препускащи немски джигити. Направо отврат – карат като идиоти и се засичат един друг… брррр! Спряхме на върха, за да им дадем преднина и да не ни насмитат повече. Докато пушим по цигара, видяхме най-откачените хора на света – скейтбордисти, които се спускат по 19-километровото нанадолнище, пълно със стръмни обратни завои. Чисто луди!
А пък днес ударихме дъното от към хранене – вечеряхме бургери! I’m gonna kill myself!
И така, изводът ми е, че нямам намерение повече да посещавам Франция със сегашната концепция – не е “моето”. Ще дойда пак, но ще си взема и Евата, ще си купим баретки, ще разцъкваме Париж, ще се шляем из Прованс, ще лудуваме в Дисниленд и ще се трътлезим по Ривиерата. Но повече проходи и подобни дивотии – тц!
За утре остават три френски прохода и влизаме в Италия. А през целия ден се очаква какво?! – Дъъъъъжд! Пф! Надяваме се да минем между капките, въпреки доста категоричната прогноза.