Ден 6, 31.07.2019
Франция
250 километра, 5 часа и половина
Кварталът, в който се намираме, въобще не е криминален, както го набедих по-рано. Ама въобще! Когато Данчо отиде да сложи куфарите на Ангуа, върху резервоара ѝ намери ножчето, което си купи вчера. Снощи го оставил там докато долива спирачна течност в мотора и го забравил. И то не просто ей така да го е метнал незабележимо, ами с големия му брандиран плик. Цяла нощ и цяла сутрин е стояло там така и никой не го е докоснал! Направо ме е срам от помислите ми, че тук е криминално място.
И така, на дневен ред е Франция.
Пътуването ни беше изцяло из френските Алпи. По план трябваше да минем 2 прохода, а минахме 3.
Първият и вторият, Col de la Madeleine и Col du télégraphe, бяха доста скучновати. Едно такова все едно се возим по пътя за Борова гора над Пирдоп. И асфалтът им същия и той. Гледките – посредствени.
Третият, Col du Galibier беше по-така. Имаше хубави гледки, макар и да ми бяха малко постни. След зашеметяващата зеленина на швейцарските, френски Алпи ми идват малко убити на цвят, прекалено каменисти и едни такива… абе, изпръхнали. Швейцарската красота ме разглези. На Данчо му хареса, но аз капризнича (нали сега съм мома французойка). Предвид, че Col du Galibier е част от маршрута на Тур дьо Франс, очаквахме настилката да е безупречна, но не беше. Не беше и зле, ама можеше и по-‘убава да е. Швейцария ме разглези и в това отношение.
Цялата тази френска скука ме успа и бях на ръба да ни претрепа. Заспах. По принцип си дрема на мотора, но в едно междинно и що-годе адекватно състояние. Този път се отцепих като талпа. На един ляв завой така се излашках, че направо залитнахме да паднем. Добре, че Данчо успя бързо да реагира, че щяхме да идем зян. Ужас. След тази отвратителна случка си наложих две правила, които ще следвам стриктно:
1. Да не обядвам! Обядът винаги ме успива.
2. Да се обличам една идея по-малко от необходимото, за да ми държи леко хладно, защото затоплянето също ме успива.
Днес и утре нощуваме в Бриансон (Briançon), който е много приятно градче. Хотелът ни е много приличен. Черешката на тортата е великолепното фондю, с което вечеряхме.
Утре ще разцъкаме още френски проходи. Надявам се да не са скучни като днешните. Също се надявам да успеем да предобрим тайминга и да се пуснем до Ривиерата, но се съмнявам да стане.